Постинг
01.04.2018 23:06 -
Честит празник
Автор: mihala
Категория: Хоби
Прочетен: 386 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.04.2018 15:11
Прочетен: 386 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 29.04.2018 15:11
На всички цветенца -много цветя по пътя на живота.
МЪДРИЯТ МЛАДЕЖ
Имало едно време един мъдър, премъдър господин. И понеже бил мъдър, премъдър той живеел в мъдра, премъдра страна.
Един ден този мъдър, премъдър господин решил да сдаде поста.
Няма да казвам да умира, защото ще звучи тъжно, а за една приказка това не е желателно. Та този мъдър, премъдър господин решил да сдаде поста и да се пресели в друга страна, и извикал своите мъдри, премъдри велможи,
- Мои мъдри, премъдри велможи, настана време да ви освободим от нашето присъствие. Надявам се, че няма много да тъжите за нас, защото мястото, където ще отидем, е много злачно и уютно за нашите особи.
Между мъдрите, премъдри велможи имало един, който все още не бил стигнал до височайшата стълбица на премъдростта и без да се опасява, че това може да му струва живота, запитал уважаемия мъдър, премъдър господин:
- Мъдри господине...Още не се бил доизказал един от присъствуващите започнал да моли:
- Мъдри и премъдри господине, простете на този невежа, че не ви нарече,- о,мъдрий и премъдрий господине. Той още нищо не знае за Ваша светлост и тази грешка е от невежество, а не от незнание.Той ще се постарае да достигне, Ваша милост, Вашето съвършенство в мъдрост и премъдрост. Моля да пощадите неговата младост и да му дадете отстрочка до достигане на Вашето всесъвършенство.
Мъдрият, премъдър господин чул пледоарията на велможата и мъдро се изкашлял...
- Този младеж бил ли е някога при нас на съвет?
Тогава всички се оживили. Те знаели ,че след такъв въпрос винаги следвало повишение. Тогава последвала другата реакция на младежа.
- Извинете господине,... тишина. Всички се спогледнали. -Извинете мъдри и премъдри господине, казал младият велможа, защо през всичкото време говорите в множествено число?
Тогава всички се разприказвали... Как ? Та нима този ще говори така на нашия мъдър, премъдър господин? Но на мъдрия и премъдър господин му било омръзнало от тяхното лицемерие и ги изгонил, а пред одъра му останал най-младият, защото още не се бил научил да лакейничи пред негова светлост. Тогава младежът коленичил и със сълзи на очи казал:
- Благодаря ти, мой мъдрий и премъдрий, че макар и в последния ден благоволи да ми се откриеш. Благодаря ти, за твоята мъдрост.
И понеже накрая на всяка приказка следва да има поука, то поуката от тази приказка е: Последните ще бъдат първи.
МЪДРИЯТ МЛАДЕЖ
Имало едно време един мъдър, премъдър господин. И понеже бил мъдър, премъдър той живеел в мъдра, премъдра страна.
Един ден този мъдър, премъдър господин решил да сдаде поста.
Няма да казвам да умира, защото ще звучи тъжно, а за една приказка това не е желателно. Та този мъдър, премъдър господин решил да сдаде поста и да се пресели в друга страна, и извикал своите мъдри, премъдри велможи,
- Мои мъдри, премъдри велможи, настана време да ви освободим от нашето присъствие. Надявам се, че няма много да тъжите за нас, защото мястото, където ще отидем, е много злачно и уютно за нашите особи.
Между мъдрите, премъдри велможи имало един, който все още не бил стигнал до височайшата стълбица на премъдростта и без да се опасява, че това може да му струва живота, запитал уважаемия мъдър, премъдър господин:
- Мъдри господине...Още не се бил доизказал един от присъствуващите започнал да моли:
- Мъдри и премъдри господине, простете на този невежа, че не ви нарече,- о,мъдрий и премъдрий господине. Той още нищо не знае за Ваша светлост и тази грешка е от невежество, а не от незнание.Той ще се постарае да достигне, Ваша милост, Вашето съвършенство в мъдрост и премъдрост. Моля да пощадите неговата младост и да му дадете отстрочка до достигане на Вашето всесъвършенство.
Мъдрият, премъдър господин чул пледоарията на велможата и мъдро се изкашлял...
- Този младеж бил ли е някога при нас на съвет?
Тогава всички се оживили. Те знаели ,че след такъв въпрос винаги следвало повишение. Тогава последвала другата реакция на младежа.
- Извинете господине,... тишина. Всички се спогледнали. -Извинете мъдри и премъдри господине, казал младият велможа, защо през всичкото време говорите в множествено число?
Тогава всички се разприказвали... Как ? Та нима този ще говори така на нашия мъдър, премъдър господин? Но на мъдрия и премъдър господин му било омръзнало от тяхното лицемерие и ги изгонил, а пред одъра му останал най-младият, защото още не се бил научил да лакейничи пред негова светлост. Тогава младежът коленичил и със сълзи на очи казал:
- Благодаря ти, мой мъдрий и премъдрий, че макар и в последния ден благоволи да ми се откриеш. Благодаря ти, за твоята мъдрост.
И понеже накрая на всяка приказка следва да има поука, то поуката от тази приказка е: Последните ще бъдат първи.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
