Постинг
15.05.2018 13:18 -
гащатия петел
Автор: mihala
Категория: Хоби
Прочетен: 2310 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2018 13:49
Прочетен: 2310 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 15.05.2018 13:49
ГАЩАТИЯ ПЕТЕЛ
Едно време имаше страна и се наричаше земеделска, а сега се нарича светска страна и в нея нито светско, нито световно, нито редовно. Няма ниви, а земя има, но без покритие. Има некакви си евро фондове, ама нито им еврото, нито им фондовете. Нищо не им се види. Поели джобовете на евро-политици с дрънчащи евро-парици. Има Зини, но без лимузини, както казват. Остава само да се направят избори за красота, та да оправят и пътища, и страна. Така си мислеше наш Петко от село Петльово, че нали е годината на гащатия петел , все нещо ще трябва да измисли. Седи си той на пейката пред панелката, дадена му срещу земицата, що му топлеше старините и си цъкаше. Все още има слънчоглед, че и него като го подпалят няма да има какво да цъка. Та цъка си той, а сърцето му ту подскочи, в унисон с поредното "цък", ту замре, като че очаква някакво возило, като тези с черните покриви и стъкла. Откакто направиха магистрала до блока току отвреме -навреме попрехвърча някой закъснял преследвач на имоти, и на него му примира сърцето, въпреки, че няма вече какво да му вземат. Остана му една панелна стаичка заедно с комшиите, за да си хортуват ,иначе щеше да стои в тишината като кукувица. Тя поне може да лети, а той не мърдаше. Но пусто, все още имаше сърце, за да го подсети, че е жив, а то ако не подскачаше, щеше да е някъде, където нито щеше да има бръмчене на коли, нито панелки, нито цъкане. А сега си има всичко. Даже може и да си помисли за туй- онуй. Поне това му остана. И той си мислеше, докато главата му не пое с поредната крилата мисъл, подкрепяна от свития му старчески юмрук.
@ 26.1.2017 г.
.jpg)
https://www.youtube.com/watch?v=oAjQ711PD7s&list=RDMMXNyWtz2BLNE&index=16
Едно време имаше страна и се наричаше земеделска, а сега се нарича светска страна и в нея нито светско, нито световно, нито редовно. Няма ниви, а земя има, но без покритие. Има некакви си евро фондове, ама нито им еврото, нито им фондовете. Нищо не им се види. Поели джобовете на евро-политици с дрънчащи евро-парици. Има Зини, но без лимузини, както казват. Остава само да се направят избори за красота, та да оправят и пътища, и страна. Така си мислеше наш Петко от село Петльово, че нали е годината на гащатия петел , все нещо ще трябва да измисли. Седи си той на пейката пред панелката, дадена му срещу земицата, що му топлеше старините и си цъкаше. Все още има слънчоглед, че и него като го подпалят няма да има какво да цъка. Та цъка си той, а сърцето му ту подскочи, в унисон с поредното "цък", ту замре, като че очаква някакво возило, като тези с черните покриви и стъкла. Откакто направиха магистрала до блока току отвреме -навреме попрехвърча някой закъснял преследвач на имоти, и на него му примира сърцето, въпреки, че няма вече какво да му вземат. Остана му една панелна стаичка заедно с комшиите, за да си хортуват ,иначе щеше да стои в тишината като кукувица. Тя поне може да лети, а той не мърдаше. Но пусто, все още имаше сърце, за да го подсети, че е жив, а то ако не подскачаше, щеше да е някъде, където нито щеше да има бръмчене на коли, нито панелки, нито цъкане. А сега си има всичко. Даже може и да си помисли за туй- онуй. Поне това му остана. И той си мислеше, докато главата му не пое с поредната крилата мисъл, подкрепяна от свития му старчески юмрук.
@ 26.1.2017 г.
.jpg)
https://www.youtube.com/watch?v=oAjQ711PD7s&list=RDMMXNyWtz2BLNE&index=16
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
