Л Я Т О

В забързания бяг на деня
гласът ти долитна със вятъра...

Дочувам пак мойта душа,
забравила своята тайна.

Политвам над ширния мир,
разтварям се в реещо ято, -

Танцуваща, волна, безспир
и жаждаща слънчево злато.

Разцъфнала песенна врява...
Запявам в захлас с този хор...

Съдбата отнема тогава
съня на миражния взор.

22.7.2018 г.@