ЛИРА

Долетя,
долетя
пак от юг
любовта
и разроши
косите ми
снежни...
Сняг ли вън
заваля
или птица
запя
от желания-
светли копнежи.
Долетя,
отлетя
и подсвирна
с уста-
волнодумец
над своята
нива.
Любовта полетя-
из света
завилня
една малка
разплакана
лира...

ПРЕДЧУВСТВИЕ

Мечта гореща
спомени разнищва,
поела своя дял
от цвят на цвят.
И чакайки
зовя се днес
щастлива,
и молеща
пред този
кръговрат...

На спомените-
вечното присъствие,
на мислите-
сподавения стон,
на чувствата,
земята е на свършване,
а радостите -
вечен вълнолом.

Едничка скръб
от мислите вековни,
че утре дните
ще са по-злокобни.

м.11.2013г.
 

и аз се такива ги слушам/зареждат меее..
и Благодаря..,имате ли Слънце...ние ,нее.

една малка
разплакана
лира...
( обесена на моята..утроба)))

къде си..бе баб...Слънцеее!!??
ревеш ли..

Поздравление от мен!

Това време преходно,така влияе ... Някакво хапещо слънце се е появило,че ми идва да плача от щастие...

Добре,че си поправих зъбите ,та ги стискам...

Взех едно успокоително мнение. Благодаря...

Много ми хареса стиха ти, особено съчетан с толкова цветя в клипа.
Но понеже съм откровен... защо не изтриеш завършващата поанта :-)
С поздрави и лирически усмивки !
Лекс

Благодаря,че си ме посетил имам предвид предложението ти.