Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2019 12:36 - прости
Автор: mihala Категория: Хоби   
Прочетен: 190 Коментари: 2 Гласове:
3



ПРОСТИ МИ СЕГА ЗА ТОВА

Тежи в тишината забравена,
една невъзможна любов.
Игриво изскача пак залезът,
но няма във него живот.
Отнесени мисли, прокълнати
заспиват и кротко мълчат.
От нейде писмо недописано
прошепва - ще дойде денят.
Преваля нощта, а на изток
светилникът ярко блести.
Така ли ще срещаме изгрева
без слънцето в наш"те очи?
Редува се ден подир нощ,
а в мене нощта си стои.
Очаквам... какво ли?- Без тези
блещукащи ясни очи.
Притулена в залеза днес,
пренасям се мислено там,
където вървяхме нощес -
без вятър, без слънце, без свян.
Прости ми сега за това,
че слънцето беше ми ти,
а после деня и нощя.
И вятърът в мене бе ти!
Сега само лепкава кал
остана от мене една.
Прости ми сега за това,
защото бе моя съдба... 
@





Тагове:   лирика 019,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Много емоционално стихотворение, Михала.
28.10.2019 13:49
Като минимум ще предизвика угризения на съвестта у Лирическия.
цитирай
2. mihala - Като минимум ще предизвика угри...
28.10.2019 15:12
missana написа:
Като минимум ще предизвика угризения на съвестта у Лирическия.

Да се надявам,че няма да послужа за съблазън.Който има съвест ще разбере.Ха, дано.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1208653
Постинги: 1596
Коментари: 1283
Гласове: 8910
Спечели и ти от своя блог!
Архив