Постинг
08.02.2020 20:16 -
мотко
МОТКО НАМОТКО
Мотко се почувства изтощен от жегата и с последни сили се запъти към първата, появила се насреща, пейка. Освежителната сянка и предоставените му възможности да подвие крак, а и да замижи към слънчевите зайчета, прокрадващи се през листата на надвесилия се дъб, му вдъхнаха увереност и сили. Все още беше средата на лятото, а Мотко предчувстваше наближаващите ледени дни. Наболелите икономически въпроси не предвещаваха нищо добро за зубъра Мотко, както го наричаха в гимназията. Сривове и диаграми го бяха обсебили и не му даваха мира.Как ли ще се излезе от тази шантава диаграма, чиито скокове, като че ли бяха шашнали компютрите.Очите на Мотко, свикнали с измененията на борсовите пазари, подскачаха ту на ляво, ту на дясно. И така, необезпокояван от тишината в парка, не забеляза идващата спътница. Лелката кротко приседна на края на пейката и запрелиства пенсионерски вестник. Не я интересуваше борсовия пазар, а затърси страницата за опечалените.Облечена в тъмносин гащиризон, останал от съпруга й или от контейнер втора употреба, не я притесняваше, а само стичащите се вадички, заформяха побелялата, от липсата на вода, устна. Видя снимката на любимия съпруг и мъка сви изсъхналите й клепачи, а изстисканата сълза пое надолу за да напои сивотата. Тя не помръдваше... Отдалеч фигурата й се допълваше от жужащата мараня. Тя се беше сляла със своята мъка и не пречеше никому. Този навик беше придобила от детските години, когато беше принудена да се свива зад учителките, в очакване на поредния приемен родител. Израстнала по сиропиталища и сега съдбата я беше оставила, отново, сирак.
След като пое дъх от нагорещения ден, Мотко я забеляза и нали беше точен, стриктен и изпълнителен, той съгледа на една гънка конец. В този момент позастиналите му мисли имаха нужда от раздвижване и мястото от липсващата дъвка, светкавично, беше заето от направеното топче. Лелката стоеше безмълвна. Само от време на време се почесваше, ту от ляво, ту от дясно. Мотко помисли,че това е знак за решаване на проблемите му и се почеса зад ухото. Дъвката вече се беше надула достатъчно и не му даваше възможност да комуникира, но в Мотко просветна. Моментално пое телефона и заложи акции в леката индустрия. Последвалите действия се нанизаха като огърлица. С извисилата се диаграма, той нае лелката за домашна помощница, а добротата започна да се тиражира. С делото си, той шеметно заформяше образ на един бъдещ социален президент, а лелката?... О, тя беше станала за Мотко бабка-талисманче, която,като топче бял конец, намотаваше и размотаваше,- според ситуацията...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
