Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2020 22:35 - полет над града
Автор: mihala Категория: Хоби   
Прочетен: 383 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 29.03.2020 22:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
СМЕЛИЯ СИНИГЕР
След като облаците задоволиха своята потребност и изляха върху нас излишъци от трясък и дъжд, се усети пролетна хладина. Улиците измити, градинките поляти...Само полегналите божури не показваха своето удовлетворение. Листата още не се бяха
отърсили от натежалите капки, когато пред мен изведнаж долетя, с чирикане, малко синигерче. Мъничките крилца трепереха. То застана пред една проблясваща, от току-що появилото се слънце,
локвичка и с тревожно гласче продължи да чирика. Настоятелно призоваваше своите събратя. Не спря и когато му подавах трохички. Но не клъвна нито една. Цялото му телце трепереше. Нещо се беше случило. С леко разтворени крилца продължаваше да трепери и да чирика, докато от близкия храст не излетя
възрастен синигер. Кацна пред него, необезпокояван от присъствието ми. Малкото изреди поредица от звуци. Големият, видимо притеснен, литна. Мъничето продължи да призовава своите, като не обръщаше внимание на добронамереността ми, а най демонстративно завъртя гръбче. Излетяха от храста още няколко синигера и след като мъничкото ги насочваше, политваха в същата посока. Чувстваше се напрежение в движенията им. След като отлетя и последният , мъничкото спря да трепери. Продължаваше да стои вцепенено, но изпълнило своя дълг. Със своите малки крилца беше долетяло и призовало за помощ.
@

ПОЛЕТ НАД ГРАДА

Пред погледа ми...
Ах, пред погледа ми... Но това поглед ли е?!?...
Заслепен от своята гордост той поглеждаше в отсрещните прозорци на извисяващия се небостъргач. Из коридорите му се разхождаха добре облечени камериерки със своите чисти, малки престилчици, а по-навътре...
Така си мислеше новия икономически директор. С неимоверни усилия се беше домогвал до този пост и накрая се сподоби с коженото кресло. От мазната му усмивка се провлачваше тънка струя неосвободен стомашен сок. Язвата пак го издаваше, но усмивката беше винаги неотлъчно на поостарялото от болестта лице. Той беше вече... А?... Какво беше той?...
Тишина и мълчание в мозъка му. Поредното успокоение замъгли напиращите мисли. Но той нямаше да мисли... Имаше вече други такива глупаци, какъвто беше и той някога, а сега щеше само да подписва...
Следобедната дрямка настъпваше с горещината ,въпреки поставения климатик и се усещаше осезателно... Нежни звуци на китара го отделиха за момент от заобикалящото го ежедневие. Но откъде се взе китара на двайстия етаж? Той спусна по-плътно щорите на прозорците и лека хладина върна кръвта в жилите му, а отвън, в тази непосилна жега, нежните звуци на китара продължаваха да натрапват своята изисканост. Той подпря глава о бюрото и като акомпанимент, из устата му излязоха звуците на клокочещата му същност...
Мир и тишина завладя цялата земя, а той сред нея, разкрачил гордо снажната си особа, развява крачоли над човешките покриви. Но... това не са покриви ,а човешки същества, забили поглед в голата и празна земя. В нишка човешка те очакваха своя ред, за да получат коричка препечена тор.Той ги гледаше, но вече не можеше да лети в простора, защото смрадта,която обемаше кръгозора, му замъгляваше погледа. Спря да диша.
Само волята за живот го върна в реалността, а нежната мелодия му напомни, че и той е смъртен...
@ 2018г  




Тагове:   р-з 020,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Интересно е човек да проследи, д...
29.03.2020 23:35
Интересно е човек да проследи, докъде води ума му този контраст от абстракции...
Хареса ми това предизвикателство ;)
Поздрави и комплименти!
   Лекс
цитирай
2. mihala - Здравей,
30.03.2020 02:16
Понякога музата си играе с нашите чувства ,а ние И се подчиняваме за радост
на околните. Всяко малко нещо,което ни впечатлява е извор на идеи -изложения и умозаключения, стига да умеем да ги виждаме.Този начин на представяне на образа в Полет над града ,дано да накара някои да се замислят.Сюрреализмът изразява себеси. Благодаря,че ме посети и коментира.Лек ден.
цитирай
3. missana - Не им е лесно на птиците.
30.03.2020 21:11
Виждам, че търсиш да уловиш скритото зад декора, Михала.
Тук се е получило. Поздравления!
цитирай
4. mihala - Здравей,миси,
31.03.2020 08:26
Радвам се,че ти е харесало сравнението.Хубав ден.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1653090
Постинги: 1637
Коментари: 1307
Гласове: 9199
Спечели и ти от своя блог!
Архив