Постинг
13.04.2020 10:23 -
плач
Автор: mihala
Категория: Хоби
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.04.2020 09:56
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 14.04.2020 09:56
РИДАНИЕ
Пролетта се задъхва в своята искреност.
Вишните цъфнали тъжно блестят.
Някъде пърха живот, но не истинен,
като за светъл и шумен парад.
Тракат безсмислено тихите улици.
Мисли и спомени в чувства трептят.
Кротко съдби във сърцата застинали
плачат за своя изгубен живот .
Лоши предчувствия, паметна истина,
грабват мечти и желания во век...
10:05 13.04.2020 г.
ТЪЖБА
Из прашни улици в потайна доба,
броди тъгата от къща в къща.
Излиза пеейки бродяга просяк,
с усмивка кротка бодро я лъхва.
Броди тъгата всред лунен блясък.
Върти се и пее, с дивия крясък
на бухал страшен, в потайни нощи.
Тихо е... В малка къщурка - бедняшка,
над дете жално майка се вайка.
Втурва се вихром тъгата в нея,
грабва детето изкустно, бясно,
а болна майка злостно и тежко,
оставя тихо в зов за детето.
Тича тъгата и весело припка...
В нощната доба детенце изхлипва.
Мъка изпива младата майка.
Няма с какво да направи жалейка,
няма пари, нито селски имот,
всичко отне й тоз дрипав живот,-
Майно ле, мале, що си тъй жална?
Махвай я тази люта закана,
що за живот ни не дава сполука,
а само тягост и злостна мъка.
СЪН
Звезден дъжд ме събуди в нощта.
Някой тихичко в мен заговори,-
Погледни ме, подай ми ръка...
Ти си тук, аз съм някъде горе.
Огнен плам ме заля и тогаз,
всред незнайните звездни простори,
полетяхме със тебе в захлас
все натам, все нагоре...
Звезден вихър в обятия сля
двете нежно трептящи дихания.-
Та това беше мойта звезда,
а пък аз - бях си твоя...
И поели на воля в нощта
постепенно прегръдката тиха
се превърна в огромна скала,
във която звездите се скриха.
А пък моят вълшебен юнак
се стопи в тишината на мрака.
И огря ме огромна,
блестяща луна,-
Но пък аз - бях си твоя...
ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
Любовта си отиде
като пролетен дъжд,
звездни локви в сълзите
блясват там изведнаж.
Ти бе този когото
с нежна ласка и зов
бих приела със радост-
най-желана любов.
Любовта ми я няма
и не зная къде...
Тази зейнала рана
в мен дали ще отмре.
Като мълния блесна
в моя нежен копнеж,
а сега ми остана
само пролетен свеж
и цветята уханни,
що за теб ми шептят,
моя обич желана-
всеки път, всеки път...
Без да искам отново
любовта ми сълзи,
моя обич мечтана,-
чак до сетните дни.
И когато отново
звездна нощ засияй,
и дъждецът цветята
ги целуне през май,
ти почувствай, че тази
малка моя сълза
е целунала свято
твойта свята мечта.
Пролетта се задъхва в своята искреност.
Вишните цъфнали тъжно блестят.
Някъде пърха живот, но не истинен,
като за светъл и шумен парад.
Тракат безсмислено тихите улици.
Мисли и спомени в чувства трептят.
Кротко съдби във сърцата застинали
плачат за своя изгубен живот .
Лоши предчувствия, паметна истина,
грабват мечти и желания во век...
10:05 13.04.2020 г.
ТЪЖБА
Из прашни улици в потайна доба,
броди тъгата от къща в къща.
Излиза пеейки бродяга просяк,
с усмивка кротка бодро я лъхва.
Броди тъгата всред лунен блясък.
Върти се и пее, с дивия крясък
на бухал страшен, в потайни нощи.
Тихо е... В малка къщурка - бедняшка,
над дете жално майка се вайка.
Втурва се вихром тъгата в нея,
грабва детето изкустно, бясно,
а болна майка злостно и тежко,
оставя тихо в зов за детето.
Тича тъгата и весело припка...
В нощната доба детенце изхлипва.
Мъка изпива младата майка.
Няма с какво да направи жалейка,
няма пари, нито селски имот,
всичко отне й тоз дрипав живот,-
Майно ле, мале, що си тъй жална?
Махвай я тази люта закана,
що за живот ни не дава сполука,
а само тягост и злостна мъка.
СЪН
Звезден дъжд ме събуди в нощта.
Някой тихичко в мен заговори,-
Погледни ме, подай ми ръка...
Ти си тук, аз съм някъде горе.
Огнен плам ме заля и тогаз,
всред незнайните звездни простори,
полетяхме със тебе в захлас
все натам, все нагоре...
Звезден вихър в обятия сля
двете нежно трептящи дихания.-
Та това беше мойта звезда,
а пък аз - бях си твоя...
И поели на воля в нощта
постепенно прегръдката тиха
се превърна в огромна скала,
във която звездите се скриха.
А пък моят вълшебен юнак
се стопи в тишината на мрака.
И огря ме огромна,
блестяща луна,-
Но пък аз - бях си твоя...
ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
Любовта си отиде
като пролетен дъжд,
звездни локви в сълзите
блясват там изведнаж.
Ти бе този когото
с нежна ласка и зов
бих приела със радост-
най-желана любов.
Любовта ми я няма
и не зная къде...
Тази зейнала рана
в мен дали ще отмре.
Като мълния блесна
в моя нежен копнеж,
а сега ми остана
само пролетен свеж
и цветята уханни,
що за теб ми шептят,
моя обич желана-
всеки път, всеки път...
Без да искам отново
любовта ми сълзи,
моя обич мечтана,-
чак до сетните дни.
И когато отново
звездна нощ засияй,
и дъждецът цветята
ги целуне през май,
ти почувствай, че тази
малка моя сълза
е целунала свято
твойта свята мечта.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
