Постинг
12.10.2020 09:28 -
кратък спомен
Автор: mihala
Категория: Хоби
Прочетен: 176 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.10.2020 09:51
Прочетен: 176 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 12.10.2020 09:51
КРАТЪК СПОМЕН
Ние сме някъде там- под протрития покрив на вселената. Оглеждаме се и искаме да продължим по изтрития път все нагоре, от където може да погледнем наоколо. Но наоколо не се виждаше нищо- празно и безлюдно пространство. Така го съгледах неочаквано полегнала до талпата за цветя.Наоколо хората ,залисани в ежедневието , не обръщаха внимание на загубилата свяст, лежаща до талпата . Горещината галеше замъгленото съзнание, но все още будно за шумящото море на улицата.
В полуунес видях продавачката и я помолих за помощ. Погледна ме с чувство,че съм наркоманка.Сигурно такъв изглед съм имала. Движех се в неистов устрем да се добера до дома. Все пак тя се смили над мен и извика такси. Трудно се съгласиха, защото разстоянието нямаше да им осигури необходимия приход.Това го знаех от преди и веднага предложих троен хонорар. Добрах се до дома и легнах.Нямах сила да повикам помощ, а витаех в съзнанието на един отминал живот.
@ по истински случай
Публикуван по провокиран коментар,че няма трудни дни.
Ние сме някъде там- под протрития покрив на вселената. Оглеждаме се и искаме да продължим по изтрития път все нагоре, от където може да погледнем наоколо. Но наоколо не се виждаше нищо- празно и безлюдно пространство. Така го съгледах неочаквано полегнала до талпата за цветя.Наоколо хората ,залисани в ежедневието , не обръщаха внимание на загубилата свяст, лежаща до талпата . Горещината галеше замъгленото съзнание, но все още будно за шумящото море на улицата.
В полуунес видях продавачката и я помолих за помощ. Погледна ме с чувство,че съм наркоманка.Сигурно такъв изглед съм имала. Движех се в неистов устрем да се добера до дома. Все пак тя се смили над мен и извика такси. Трудно се съгласиха, защото разстоянието нямаше да им осигури необходимия приход.Това го знаех от преди и веднага предложих троен хонорар. Добрах се до дома и легнах.Нямах сила да повикам помощ, а витаех в съзнанието на един отминал живот.
@ по истински случай
Публикуван по провокиран коментар,че няма трудни дни.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
