Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2012 18:08 - сандъче с магданоз
Автор: mihala Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1303 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 30.09.2012 13:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Случайни срещи


Една малка част от моя живот,която ми разкри непознат за мен свят...
  Силно "Туп" насочи погледа ми. По средата на балкона тупна нещо кръгло.Усмихнах се. "Туп"- до този момент не бях чувала такъв звук на падащ предмет- силен, уверен, заповядващ, непонасящ противоречие.Бяха падали разни неща, но такова нещо до сега не беше.Падналото беше във вид на кръгла мембрана около 4 см в диаметър. Постепенно това нещо започна да се променя.Празната мембрана доби форма ,с всичките раздели на рисунка на човешко око, което плътно се придържаше към кръглата форма на мембраната. Постепенно очертанията започнаха да се сливат с плътния кръг,а в средата, на празната мембрана, се появи човешки ембрион. Тук се усмихнах и си казах:-"кой ли си е изхвърлил ембриона".Но беше налице нарушение на закона за земното притегляне.Траекторията на падане от друг балкон беше във форма на буква "ес", а не директно към земята.Не съответстваше и на падане от стената на блока.Затова продължавах да наблюдавам без да помръдна или да погледна встрани. Ембрионът размърда лявото раменце, после дясното. Тогава от дясно над него се появи, в рамките на уплътнението, нещо като набрана торбичка, но без връзки.Раздвижи долния край на телцето и от него се показа опашка- късичка,по-дълга и по-дълга и всичко това в очертанията на кръга. Така постъпателно ляво-дясно ембрионът се раздвижваше и допълваше измененията в телцето си и то всичко в границите на мембраната. След това си показа главичката през набранното вързопче, до рамката на уплътнението.Като че ли се поколеба и пое дълбоко дъх. След това движенията му станаха по уверени - ляво ,дясно и започна с движение на долната част на телцето постепенно, като стриптизьорка, да съблича мембраната.Подаде си цялата главичка, вдишна дълбоко и поетапно бързо се съблече.Мембраната я нямаше.От нея не беше останало нищо- нито течност, нито кръв на новородено, а само то. Малкото гущерче,дълго около 4-5 см- един показалец, с 4 краченца, голями колкото половин нокът -които послужиха за разпознаване,че е гущерче.Главичката му беше по-малка от 1 см.Погледна ме.Аз бях изправена насреща му, и ококоли такива очета- сини,зелени,черни и др. цветове на природата,че заеха половината от главичката му и започна шоу. Радостта от новия живот се вля в енергията на пъргавелко,така ще го нарека.Той като изстреляна ракетка се стрелкаше ту на едната страна на балкона, ту на другата. Щастието да гледаш един нов живот завладя целия балкон.Умори се и се приюти под долапа.Нямаше го до другия ден. Излезе и пак започна своите тренировки по дълго бягане. Почудих се дали яде... В сандъчето, където имах засаден магданоз, беше цялото набраздено с дупки, а магданоза липсваше.Толкова беше мъничко , щастливо и невинно, че бях решила да го правя домашен любимец и се заинтересувах от уикипедия- тревопасен, скален гущер, неотровен и т.н.Мъничкия пъргавелко беше едно мъничко щастливо същество, създадено за живот. По движението и навиците приличаше на мъничко детенце.
  Преди да разбера ми направи впечатление една подробност. Бях до балконската врата , а то до краката ми. Изправено на задните си крачка и опашка, ме гледаше право в очите и се навеждаше с мъничкото си телце,цялото, ту наляво, ту на дясно,като ветропоказател, като надничаше да види какво има зад крака ми. След като не успя, спокойно се оттегли и продължи заниманията /тренировките/ си. Още не бях сигурна от кой вид гущери е и продължавах да търся подобни на това мъниче.Разбрах,че любопитството е една от любимите им черти.Но още,че някои достигат до 1-2 м. На втората вечер беше вече тъмно, луната огряваше околността и чух особен крясък, който не мога да сравня с друг. Погледнах и на мястото, където предния ден беше ембриона, беше застанал 20 см гущер.Изпаднах в ужас. Ако растат така бързо какво щях да правя. Новия гостенин беше изправен на задни крайници.Имах чувството,че се тупа по гърдите и с такава гордост и щастие, която се чувстваше от крясъка му, огласящ цялата околност, разбрах, че това е бащата.Той беше открил синчето си. На другия ден реших да приложа тактиката със захранване - любимата чушка.Надробих я на ситно и я поставих на бяло листче. Не знаех дали ще може да се покатери на чинийка.Пъргавко се показа. Огледа обстановката и се приближи от една, после от друга, после от трета страна на купчинката и се скри. Очаквах реакциите му. Какво беше учудването ми, когато от края на балкона, клатушкайки наедрялото си тяло като всяка бременна, се придвижваше майка му. На около 30 см беше бащата за да я пази.Тези змиеподобни скални гущери раждали до 12 малки.Явно имаше още дечица в нея. Не смеех да помръдна. Пъргавелко изтича пред нея и се качи ,като победоносец, на купчинката чушки. Майката го гледаше с такава нежност и любов.Обърна кехлибарените си очи към мен. Почувсвах, че в тях имаше благодарност, а пъргавелко подскачаше ту от едната, ту от другата й страна до задните крачета и я похапваше гальовно.От радост даже я пощипна повечко.Тя спря и се обърна, но като видя,че е той, продължи, а малкия не спираше играта си.Цялото семейство се беше събрало щастливо. Няколко пъти в далечината чувах крясъка на бащата, който известяваше поредното щастливо бащинство. След няколко дни чух шумолене на стълбите. Мама гущерка беше сбъркала балкона. Съседите не я приеха с външния й вид. Пъргавелко беше останал самичък. На другия ден беше дошъл на моя балкон.Издаде кратък крясък, с който искаше да ми каже,че е вече сам и се зарови в любимото си сандъче с магданоз. 
 Вече го нямаше.Нямаше мъничките дупчици.Какво ли се беше случило?Един ден, връщайки се от пазар видях не малко гущерчета .Всяко целенасочено гонеше хлебарките от мазето.Домъчня ми. Дали е още жив? Постоях и какво да видя- пъргавелко с ококорените очета стоеше пред мен.
Дали моята мисъл го беше довела? Дали ме беше познал? Но това само той знае. А аз съм доволна,че е със своите и че е още жив.

 www.cinefish.bg/popuplear.ph


Прочетен от създаването: 126119
Прочетен този месец: 5123
Прочетен днес: 135
Гласове от създаването: 5304
Гласове този месец: 28
Коментари: 164
Потребители, избрали този блог в "Любими Блогове": 39






Тагове:   туп,


Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tit - Великите влечуги!;):))
22.09.2012 18:24
във всеки малчуган дреме по един T.Rex, въпрос на време и магданозено сандъче...

Браво, mihala!:))
цитирай
2. mihala - във всеки малчуган дреме по един T. ...
22.09.2012 18:27
tit написа:
във всеки малчуган дреме по един T.Rex, въпрос на време и магданозено сандъче...

Браво, mihala!:))

Пожелавам на всеки да изживее такъв миг.Благодаря ти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1208622
Постинги: 1596
Коментари: 1283
Гласове: 8910
Спечели и ти от своя блог!
Архив