Клъвна!?!  Да, клъвна... Кордата се дърпаше ту наляво, ту надясно и аз заедно с нея. Голяма ще да е. - Ех, мамка му, такъв късмет. Да ти свършат парите и пир. Сега да се появи някой приятел да почерпи една бира... Пълно удоволствие... Изведнаж от водата се чу:- пълен шаш... Погледнах. В дълбините на водата само мътилка и ни следа от въдицата. Примигнах. Дали не ми се привиждаше. Да, наистина ни въдица, ни риба. Тогава разбрах, че по-голям 

шаран от мен няма. Докато се залисвах по недоопечения паламуд, сам съм станал такъв. Седейки край току-що запалената светлина ми се привиждаха всякакви недоопечени, 

недоизпържени и всеподобни ордьоври,  които сигурно някъде пред някого сервират. Е ,човече, мислил ли си някога, че желание, чувство, вкус, обоняние и тем подобни ще се преплитат в небитието . Ето, че се случи. Това не на всеки се отдава. Извършена, понякога, глупост, може да ти открие световните двери на неизвестното. И понеже рибките отлетяха, а  също и съдържимото от джобовете ми, ще съзерцавам неизвестния кръгозор. Позор !

Някой беше казал- искам реалност, а не виртуалност, та и аз сега стигнах до този извод. Реалността си е реалност, а виртуалността - пак е реалност, но по неволя. И ето,че стигнах до ... да извикам неволята на помощ . Колкото и да виках резултат никакъв. Само ехото от виртуалната реалност откликваше на зажаднелата ми човешка душа.