Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2016 11:45 - орисия
Автор: mihala Категория: Лични дневници   
Прочетен: 450 Коментари: 0 Гласове:
2



 

ОРИСИЯ


Ето че дойде ред и за тебе... Ама така ще те изтипосам, че ще се чудиш от къде си се пръкнал!...Та днес се случи нещо такова... Хода си аз пешком из улицата, както винаги и насреща ми се задава един такъв, ама как да ти кажа, брат, с две големи рамене и един бицепсий. -Така ли му викат на онова, дето стърчи из ръцете му?... Ама то не били ръце като ръце, а нещо...- грамаданско. Пфу,... и той се дуе, за хубосията му с хубосия. Мисли се нещо... Всъщност, как ли си слага на ръцете ръкавици този човек? Е, па сигурно и не му требат!... - Дето си е зарезал наше село...- А там беше големо нещо. От него зависеехме всички. Тракторист му викаа. А сега се е надул като плондир и се прави, че не ме познава. Та дуе се той, а аз покрай него, та покрай него. Като некакво мишле излезло из капан, и му викам - здрасти бе селски. А той, като че ли му бръкнах у пазвата. Погледна ме с белото на окото и като изсумтя!?!!!... И като вихрушка из хамбар се завърте, та се не виде... Брей да ти кажем, брате, такова нещо не се е видело никогаж. Даже едно време се говореше за бай ти Ганя, че бил таков или онаков, ама яз ти думам, че бай Ганя е цвете пред тези нашенци, дето и на ортаците си не думат... Идват- отиват и все за нещо... Не им достига!... -Па да ти се усмихнат, па да ти кажат една блага дума, та да ти олекне на сърцето, а те... Брей какви времена настанаа... Такива ми ти работи. И да ти кажем, брате, че ме фана шубето от този Цеци, дето така не ми обърна фнимание... Та нали ги видиш, дето се пушкат под път и над път. Ех, защо не си останах у село. Нищо, че всички вече ги нема... Останааме само две къщи и то яз, и баба ти Стефка, дето е на баира къщата и... И нейните я зарезаа... И тя по цел ден стои пред къщата и чака ли чака некой. Ама кой ли се сеща да и дойде. Е, идат чат- пат, кога се родат крушите... Ама може ли сама жена в това усое, дето е нашето?!?... Та и аз си помислих, че ще мога да дойда при сино. Да съм на топличко де, зимата... Ама то каква ти зима, ей!!!... Едно време, добре че вервааме в Бога, та ни помагаше човеко... Апа то и сега ни помага. Виж какво време ни дава, та да може да ни е топло иначе виж, сме се вкочанили. И как ли не! Само за единия хлебец мислиме, че то с тази пенсийка и помен не можем да направиме. Тя мойта Марийка, сигурно я помниш, дето все плетката и беше у ръцете, се спомина. Бог да я прости... Ех, добра ми беше бабата... - Ама сега, като чакал из бунище се ровя... От къде ми дойде тая орисия!...

kultura.bg/web/българското-двумислие/


Тагове:   лд15,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1206582
Постинги: 1596
Коментари: 1283
Гласове: 8902
Спечели и ти от своя блог!
Архив