ЕДИН ЧИП- ЕДНА НАДЕЖДА

Ето, че надеждата изяде всичко. Надяваш се, надяваш се и 
накрая докато разбереш какво става, нито надежда, нито 
надяване. Всичко е опоскано. Останало е само едно ами... и 
толкоз. Всичките надежди поели своя път и оставили на 
заблудените овци един стар матриал. Не искам да кажа 
мадригал, защото и той е нещо, а материал. Тази дума малко ме 
позапъна, но все някога ще изчезне и тя, и ще остане тук-там по 
някой матриал - стар, непоръбен, изтърбушен чип... Може и 
сплескан да е, но все пак е чип. Този наш чип може да го сложим 
или предложим за точка в мемоарите на Гинка. Някои му казват 
ГИНЕС, а аз му казвам, по нашенски, Гинка. Има в него едно 
добро, че не се подмокря, не иска развлечения, поскътва от 
генното ядене, защото му вреди ,за да не се самозатрие. Умен е 
този наш чип. Пази си здравето. Ако чака някой да му го опази, до 
сега да е пуснал брада до земята, па иди се оплаквай на 
арменския поп, дето няма брада. Трябва да пазим и комшулъка, 
че близкото не е като далечното. Винаги можеш да очакваш 
подадена ръчица. Все пак сме чипосани на една земя?!?... Някой 
ще каже-ех, тази земя змия да я полази... И да лази, и да не лази 
все ще си остане неналазена, и все ще трябва да има чипове. 
Незаменими са,хей... В това ми е надеждата...
@
21.1.2015г.