Постинг
20.11.2016 13:39 -
Недостигчо
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 571 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.11.2016 22:08
Прочетен: 571 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 20.11.2016 22:08
НЕДОСТИГЧО
Понеже днес е международен ден на детето и за да остане за историята, ще напиша нещо за времето, когато се наложи да преживеем революция. Озаглавих написаното "Недостиг-чо" за да не звучи много изпържено- недос-тиган-чо. И така... започнахме да преживяваме една недоизпържена революция. Според някои беше нежна, а според други снежна. Някои я преживяваха, а други я обладаваха, като нежна недоизпечена глинена т.е. златна принцеса. Но тази принцеса няма, както другата от приказката, да се качи в тиква каляска, а ще започне да обема замъци- замък след замък, замък след замък... И, както във всяко строителство, и тук имало и пречка. Липсвали пътища... Тогава започнали да се изграждат пътища след пътища, пътища след пътища... Но не какви да е, а такива с дупка до дупка, дупка до дупка... И революцията започнала да се увенчава с венецът на вечното строителство. Но всяка приказка има край... Дошъл денят, в който принцесата се събудила от целувката на черния принц и видяла, че не е златна принцеса, а кална принцеса т.е. направена от кал. Надигнала се от стъкления ковчег,в който е била поставена за поклонение и заразмахвала избродираната си кърпичка с емблема на нейното царство. Тогава замръзналите придворни, видяли веещото се знаме- кърпичка и тръгнали, по огромните надупчени пътища, да си търсят правАта. Така стигнали до самотното дърво всред нивата на мъдростта. А мъдростта не ги била забравила. Тя разтворила белите си криле и полетяла с тях към изгряващата синева... А сега, деца, е време да поспите до заранта... @ 20.11.2016 г.
Понеже днес е международен ден на детето и за да остане за историята, ще напиша нещо за времето, когато се наложи да преживеем революция. Озаглавих написаното "Недостиг-чо" за да не звучи много изпържено- недос-тиган-чо. И така... започнахме да преживяваме една недоизпържена революция. Според някои беше нежна, а според други снежна. Някои я преживяваха, а други я обладаваха, като нежна недоизпечена глинена т.е. златна принцеса. Но тази принцеса няма, както другата от приказката, да се качи в тиква каляска, а ще започне да обема замъци- замък след замък, замък след замък... И, както във всяко строителство, и тук имало и пречка. Липсвали пътища... Тогава започнали да се изграждат пътища след пътища, пътища след пътища... Но не какви да е, а такива с дупка до дупка, дупка до дупка... И революцията започнала да се увенчава с венецът на вечното строителство. Но всяка приказка има край... Дошъл денят, в който принцесата се събудила от целувката на черния принц и видяла, че не е златна принцеса, а кална принцеса т.е. направена от кал. Надигнала се от стъкления ковчег,в който е била поставена за поклонение и заразмахвала избродираната си кърпичка с емблема на нейното царство. Тогава замръзналите придворни, видяли веещото се знаме- кърпичка и тръгнали, по огромните надупчени пътища, да си търсят правАта. Така стигнали до самотното дърво всред нивата на мъдростта. А мъдростта не ги била забравила. Тя разтворила белите си криле и полетяла с тях към изгряващата синева... А сега, деца, е време да поспите до заранта... @ 20.11.2016 г.
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
