Постинг
20.11.2016 13:39 -
Недостигчо
НЕДОСТИГЧО
Понеже днес е международен ден на детето и за да остане за историята, ще напиша нещо за времето, когато се наложи да преживеем революция. Озаглавих написаното "Недостиг-чо" за да не звучи много изпържено- недос-тиган-чо. И така... започнахме да преживяваме една недоизпържена революция. Според някои беше нежна, а според други снежна. Някои я преживяваха, а други я обладаваха, като нежна недоизпечена глинена т.е. златна принцеса. Но тази принцеса няма, като другата, да се качи в тиква каляска, а ще започне да обема замъци- замък след замък, замък след замък... Но, както във всяко строителство, имало една пречка. Липсвали пътища... И тогава започнали да се изграждат пътища след пътища, пътища след пътища... Но не какви да е, а такива с дупка до дупка, дупка до дупка... И революцията започнала да се увенчава с венецът на вечното строителство. Но на всяка приказка има край... И дошъл денят, в който принцесата се събудила от целувката на черния принц и видяла, че не е златна принцеса, а кална принцеса. Тогава се надигнала от стъкления си ковчег и заразмахвала избродираната си кърпичка с емблема на нейното царство. Тогава всички замръзнали придворни, видяли веещото се знаме- кърпичка и тръгнали, по огромните надупчени пътища, да си търсят правата. Така стигнали до самотното дърво сред нивата на мъдростта. А мъдростта не ги била забравила. Тя разтворила белите си криле и полетяла с тях към изгряващата синева... А сега, деца, е време да поспите до заранта... @ 20.11.2016 г.
Понеже днес е международен ден на детето и за да остане за историята, ще напиша нещо за времето, когато се наложи да преживеем революция. Озаглавих написаното "Недостиг-чо" за да не звучи много изпържено- недос-тиган-чо. И така... започнахме да преживяваме една недоизпържена революция. Според някои беше нежна, а според други снежна. Някои я преживяваха, а други я обладаваха, като нежна недоизпечена глинена т.е. златна принцеса. Но тази принцеса няма, като другата, да се качи в тиква каляска, а ще започне да обема замъци- замък след замък, замък след замък... Но, както във всяко строителство, имало една пречка. Липсвали пътища... И тогава започнали да се изграждат пътища след пътища, пътища след пътища... Но не какви да е, а такива с дупка до дупка, дупка до дупка... И революцията започнала да се увенчава с венецът на вечното строителство. Но на всяка приказка има край... И дошъл денят, в който принцесата се събудила от целувката на черния принц и видяла, че не е златна принцеса, а кална принцеса. Тогава се надигнала от стъкления си ковчег и заразмахвала избродираната си кърпичка с емблема на нейното царство. Тогава всички замръзнали придворни, видяли веещото се знаме- кърпичка и тръгнали, по огромните надупчени пътища, да си търсят правата. Така стигнали до самотното дърво сред нивата на мъдростта. А мъдростта не ги била забравила. Тя разтворила белите си криле и полетяла с тях към изгряващата синева... А сега, деца, е време да поспите до заранта... @ 20.11.2016 г.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
