Постинг
28.11.2016 21:47 -
Първата коледа
ПЪРВАТА КОЛЕДА- приказка за възрастни
Анасонлийката разнасяше своя аромат от полуотвореното шише. В ъгъла се носеше миризма на недоизгоряла борина. Тишо, подпрян на двете си ръце, отпуснат на трикракия дървен стол, поради липса на четвърти, запратен в небитието по натрапник, унесен в летална дрямка, се усмихваше блажено. Нищо в този момент не беше в състояние да изтрие това, което галеше порозавелите му скули. Спомени го налитаха един след друг, като че ли ги беше страх,че няма да успеят да му напомнят за себе си. А Тишо, в полумрака на отпуснатата полуреалност ,навлезнал в неведоми измерения или измервания, според наличната му математика в този момент, засънува с отворени очи. Малкото клонче, което си беше отчупил при резитбата на елхички, го беше забучил,- За адет- както казваше в такива случаи на терзание, в единствената саксия с вече увехнало мушкато.Блещукащите искри от борина пращяха и създаваха дискомфорт от траен, недосегаем сън. В прозореца месецът блестеше и разкриваше зимната картина от закачената на отсрещната стена, останала от поколения гобленарки, "Лунна зима". Снегът хрущеше и Тишо усети нощния хлад... Прозорчетата на селото постепенно светваха,като лампички от гирлянди. Всеки беше със своите край софрата.- Хубави дни за разтуха,- си помисли. Елените теглеха шейната по селския път, а червените дрехи на Дядо Коледа го омайваха. Беше забравил къде се намира. Звънът на камбанките известяваха следващата спирка и чувалът с подаръците сам се разтваряше, за да зарадва поредния мечтател. Тишо се огледа. На масата пред него се усмихваше забравеното шише. Въздишка се отрони от старческите му гърди и увисна в тишината на първата самотна Коледна нощ. @28.11.2016 г.
Анасонлийката разнасяше своя аромат от полуотвореното шише. В ъгъла се носеше миризма на недоизгоряла борина. Тишо, подпрян на двете си ръце, отпуснат на трикракия дървен стол, поради липса на четвърти, запратен в небитието по натрапник, унесен в летална дрямка, се усмихваше блажено. Нищо в този момент не беше в състояние да изтрие това, което галеше порозавелите му скули. Спомени го налитаха един след друг, като че ли ги беше страх,че няма да успеят да му напомнят за себе си. А Тишо, в полумрака на отпуснатата полуреалност ,навлезнал в неведоми измерения или измервания, според наличната му математика в този момент, засънува с отворени очи. Малкото клонче, което си беше отчупил при резитбата на елхички, го беше забучил,- За адет- както казваше в такива случаи на терзание, в единствената саксия с вече увехнало мушкато.Блещукащите искри от борина пращяха и създаваха дискомфорт от траен, недосегаем сън. В прозореца месецът блестеше и разкриваше зимната картина от закачената на отсрещната стена, останала от поколения гобленарки, "Лунна зима". Снегът хрущеше и Тишо усети нощния хлад... Прозорчетата на селото постепенно светваха,като лампички от гирлянди. Всеки беше със своите край софрата.- Хубави дни за разтуха,- си помисли. Елените теглеха шейната по селския път, а червените дрехи на Дядо Коледа го омайваха. Беше забравил къде се намира. Звънът на камбанките известяваха следващата спирка и чувалът с подаръците сам се разтваряше, за да зарадва поредния мечтател. Тишо се огледа. На масата пред него се усмихваше забравеното шише. Въздишка се отрони от старческите му гърди и увисна в тишината на първата самотна Коледна нощ. @28.11.2016 г.
US подкаст: Зеленски е един пълен глупак...
ОБИЧАМ ТЕ....МНОГО!
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
ОБИЧАМ ТЕ....МНОГО!
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол