Постинг
13.12.2016 08:32 -
Белият китеник
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 503 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.12.2016 08:38
Прочетен: 503 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 14.12.2016 08:38
БЕЛИЯТ КИТЕНИК
Увита в зимния плетен шал, тя се вглеждаше в отблясъците на пращящите съчки. Забравените в кутията играчки, една по една, започваха да заемат местата си на Коледната елха. В тихата бяла нощ, липсваше само тропотът на малките палави крачета, порастнали и поели по чужди кърища. Дали си спомняха блестящата, изпълнена с обич, необикновена Коледна вечер? Спомените я връщаха към нейните скъпи създания. Едно малко петънце от огромното слънце, в което се беше превърнала. Тя тръсна глава за да се върне в реалността. Звънът на забравена камбанка я подсети за съществуването си. На малката масичка, всред направени нови летящи самолетчета, се открояваше червено огледалце . Розата , която до вчера не даваше признак за живот, беше разцъфнала. Тази малка, избродирана с любов, пъпчица беше върнала вълшебството на Коледната нощ и тя отново видя своето детство, с грижовността на отминаващата младост. А навън снежинките застиляха своя бял китеник върху лъчистите отблясъци на звездната украса.
@ 13.12.2016 г.
НА ЛИСТОПАДА
И листопада в своята одежда, нашепващ ни, че вятъра е нежен. И пламъците в своя порив светъл, разтварят мишци с нашата надежда.
И зимата под бялата коруба, разтворила прегръдка за потайност, целунала премръзналата лудост, че с теб сме двама в тази тиха радост.
И сладостта в потръпнала десница, забравила за дни- цъфтяща младост, когато любовта е в нас всесилна...
Обичам те!... Това не е ли чудо всред сладката, препускаща безумност...
@ 14.12.2016 г.
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол