Постинг
20.12.2016 11:23 -
Недоизтърбушени
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 231 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2017 19:42
Прочетен: 231 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 11.01.2017 19:42
НЕДОИЗТЪРБУШЕНИ
монолог по "В очакване на Годо"
по нашенски
На някои им викат блейки, на други лапни шарани, а на трети?... Това едно време беше игра на въпрос. Питаш, а след това си отговаряш, ако съперника не знае.Та и аз сега се питам и сама си отговарям. Няма я публиката... Театърът е празен... Всичко е тихо, въпреки ремонтите, които подновяват завеси, столове и още много други неща. Изглежда, че са забравили да подновят най-важното... Може да се заблуждавам, но това е въпрос на виждане. Ще поставя въпрос, но не за мен, а за ...??? Е, днешните мислички са потайни като тихите стъпки на уличните /потайности/ котки. Няма ламарини, за да бъде котака на ламаринения покрив, а в някой запустял уличен двор всред остатъци от недоядена вечеря. Само ламаринения Джо развява смазаната си ламарина всред уличните ламарини лимузини... Тук-там ще свирне някоя ламарина на изпроводяк и ще разцъфнат недообработени, недоизтърбушени крайници. И пак тишина... Тишина от недоядена вечеря. Само някъде черните возила лимузини с черни очи-прозорци, хвърчат по наскоро затрупани недоразбити пътища- болестта на демокрацията. А тя демокрацията препуска през човешките съдби без да я интересува жив ли си или не; съществуваш ли или не; очакваш ли нещо или не... Надяваш ли се... Но за това не бива да се говори от човешка гледна точка, защото е точка. Поставяш точка на всичко и тръгваш отново по разровения тротоар на човешките пътища. @ 20.12.2016 г.
ГЛЕДАХ ДОКАТО МОЖЕХ из чуждия дневник Вървя по недотам извървения живот на миналото и се чудя накъде съм се запътила. Уж всичко си е наред, но все нещо липсва - я някой чорап е наопаки, я съм се облекла наобратно. И все в този дух на промоция. А вносната промоция е съвсем друго нещо. Нея виждаш чак у дома. Ровиш, ровиш из чантата, докато намериш и когато видиш, умът не ти достига да разбереш, че си избрал точно това, което ти трябва. Цветове фантазия- един с един не са нашенски, а за предница и задница... кое ли да сложиш отпред и кое отзад. Но нашенското си е пак нашенско. Затова предпочитам да си купувам второ направление, но с нашенски пари. Там хората са ги подбирали преди да ги продадат отново и няма нужда да им се чудиш кое подхожда повече това или онова. Въпреки, че няма какво да му мисля много. Сложа си един такъв чорап и един онакъв. А те, добре, че ги има, цъфват още докато ги обувам. Но и на това съм им свикнала. Връзвам ги срещу молци. Но те, гадините, не са като някогашните . Вече не ядат всичко, а подбират. Все на новото, на промоцията се наглеждат. Такава им е цялата работа, та и моята. Гледах докато можех, започнах да не гледам, щом реших, че не мога... Такъв е живота. @ 20.12.2016 г.
монолог по "В очакване на Годо"
по нашенски
На някои им викат блейки, на други лапни шарани, а на трети?... Това едно време беше игра на въпрос. Питаш, а след това си отговаряш, ако съперника не знае.Та и аз сега се питам и сама си отговарям. Няма я публиката... Театърът е празен... Всичко е тихо, въпреки ремонтите, които подновяват завеси, столове и още много други неща. Изглежда, че са забравили да подновят най-важното... Може да се заблуждавам, но това е въпрос на виждане. Ще поставя въпрос, но не за мен, а за ...??? Е, днешните мислички са потайни като тихите стъпки на уличните /потайности/ котки. Няма ламарини, за да бъде котака на ламаринения покрив, а в някой запустял уличен двор всред остатъци от недоядена вечеря. Само ламаринения Джо развява смазаната си ламарина всред уличните ламарини лимузини... Тук-там ще свирне някоя ламарина на изпроводяк и ще разцъфнат недообработени, недоизтърбушени крайници. И пак тишина... Тишина от недоядена вечеря. Само някъде черните возила лимузини с черни очи-прозорци, хвърчат по наскоро затрупани недоразбити пътища- болестта на демокрацията. А тя демокрацията препуска през човешките съдби без да я интересува жив ли си или не; съществуваш ли или не; очакваш ли нещо или не... Надяваш ли се... Но за това не бива да се говори от човешка гледна точка, защото е точка. Поставяш точка на всичко и тръгваш отново по разровения тротоар на човешките пътища. @ 20.12.2016 г.
ГЛЕДАХ ДОКАТО МОЖЕХ из чуждия дневник Вървя по недотам извървения живот на миналото и се чудя накъде съм се запътила. Уж всичко си е наред, но все нещо липсва - я някой чорап е наопаки, я съм се облекла наобратно. И все в този дух на промоция. А вносната промоция е съвсем друго нещо. Нея виждаш чак у дома. Ровиш, ровиш из чантата, докато намериш и когато видиш, умът не ти достига да разбереш, че си избрал точно това, което ти трябва. Цветове фантазия- един с един не са нашенски, а за предница и задница... кое ли да сложиш отпред и кое отзад. Но нашенското си е пак нашенско. Затова предпочитам да си купувам второ направление, но с нашенски пари. Там хората са ги подбирали преди да ги продадат отново и няма нужда да им се чудиш кое подхожда повече това или онова. Въпреки, че няма какво да му мисля много. Сложа си един такъв чорап и един онакъв. А те, добре, че ги има, цъфват още докато ги обувам. Но и на това съм им свикнала. Връзвам ги срещу молци. Но те, гадините, не са като някогашните . Вече не ядат всичко, а подбират. Все на новото, на промоцията се наглеждат. Такава им е цялата работа, та и моята. Гледах докато можех, започнах да не гледам, щом реших, че не мога... Такъв е живота. @ 20.12.2016 г.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
