* * *

ЕДНА СТРАНА
на бедност,
нищета,
от зла прокоба
кой ли ще избави.
Изровиха земята
и с пръстта
издигнаха грамади
за окови...
Прокраднат лъч,
за радост,доброта,
просветвал в мрака
на беда човешка.
Запалените факли
на тела
протягали ръце
към Бог
с насмешка... -
И ни молитва,
ни сърдечен стон
за покаяние
в дните нечовешки.     
2000г

  СОЙКА  

Вън птиците пеят...
Прощални камбани
поемат житейския звън,-
Земята трепти
от живот неразбрани -
и чувства невзрачни плетат.
Сиренно предчувствие...
Плаче съдбата
за дните нерадостни днес.
И скрива се някъде
слънце в позлата,
и плаче щастливият лес...
Тъга е налегнала
чувства отвечни-
за радост,веселие,смях...
Усмихната сойка
припряно прелитва
да търси по-хубав бивак-
за своята песен,
за своята радост,
за своя живот...
5.4.2014 г. из кн.Сойка


http://www.youtube.com/watch?v=1TOMqZV2jA8&feature=share