Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2019 15:22 - без коментар
Автор: mihala Категория: Лични дневници   
Прочетен: 173 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 26.07.2019 16:06


 
Виновни ли сме или сме пас???


https://www.vesti.bg/sviat/chovekyt-e-iztrebil-60-ot-zhivotinskite-populacii-6088099

ЧОВЕКЪТ Е ИЗТРЕБИЛ 60% ОТ ЖИВОТИНСКИТЕ ПОПУЛАЦИИ НА ЗЕМЯТА


  ПОЛЕТ НАД ГРАДА

Пред погледа ми... Ах, пред погледа ми... Това поглед ли е?!?... Заслепен от своята гордост той поглеждаше в отсрещните прозорци на извисяващия се небостъргач. Из коридорите му се разхождаха добре облечени камериерки със своите чисти, малки престилчици, а по-навътре...
Така си мислеше новия икономически директор. С неимоверни усилия се беше домогвал до този пост и накрая се сподоби с коженото кресло. От мазната му усмивка се провлачваше тънка струя неосвободен стомашен сок. Язвата пак го издаваше, но усмивката беше винаги неотлъчно на поостарялото от болестта лице. Той беше вече... А?... Какво беше той?...
Тишина и мълчание в мозъка му. Поредното успокоение замъгли напиращите мисли. Но той нямаше да мисли... Имаше вече други такива глупаци, какъвто беше и той някога, а сега щеше само да подписва...
Следобедната дрямка настъпваше с горещината ,въпреки поставения климатик и се усещаше осезателно... Нежни звуци на китара го отделиха за момент от заобикалящото го ежедневие. Но откъде се взе китара на двайстия етаж? Той спусна по-плътно щорите на прозорците и лека хладина върна кръвта в жилите му, а отвън, в тази непосилна жега, нежните звуци на китара продължаваха да натрапват своята изисканост. Той подпря глава о бюрото и като акомпанимент, из устата му излязоха звуците на клокочещата му същност...
Мир и тишина завладя цялата земя, а той сред нея,разкрачил гордо снажната си особа, развява крачоли над човешките покриви. Но... това не са покриви ,а човешки същества, забили поглед в голата и празна земя. В нишка човешка те очакваха своя ред, за да получат коричка препечена тор.Той ги гледаше, но вече не можеше да лети в простора, защото смрадта,която обемаше кръгозора, му замъгляваше погледа. Спря да диша.
Само волята за живот го върна в реалността, а нежната мелодия му напомни, че и той е смъртен...
@ 2018г

 


Тагове:   вести 019,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1206592
Постинги: 1596
Коментари: 1283
Гласове: 8902
Спечели и ти от своя блог!
Архив