Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2019 11:25 - спомен
Автор: mihala Категория: Лични дневници   
Прочетен: 358 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 20.11.2019 11:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 КРАТЪК СПОМЕН
Ние сме някъде там- под протрития покрив на вселената. Оглеждаме се и искаме да продължим по изтрития път все натам, натам и натам, където може да погледнем наоколо. Но... наоколо не се вижда нищо- празно и безлюдно пространство. Така го съгледах неочаквано полегнала до талпата за цветя.Наоколо хората ,залисани в ежедневието , не обръщаха внимание на загубилата свяст, лежаща до талпата . Горещината галеше замъгленото съзнание, но все още будно за шумящото море на улицата.
В полуунес видях продавачката и я помолих за помощ. Погледна ме с чувство,че съм наркоманка.Сигурно такъв изглед съм имала. Движех се в неистов устрем да се добера до дома. Все пак тя се смили над мен и извика такси.Те трудно се съгласиха, защото разстоянието нямаше да им осигури необходимия приход.Това го знаех от преди и веднага предложих троен хонорар. С уговорка се съгласиха. Добрах се и легнах.Нямах сила да повикам помощ, а витаех в състоянието на един отминал живот.
6.8.2018 г.@



Тагове:   спомен 019,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - В описаното от теб има нещо ужасяващо, но и много красиво.
21.11.2019 13:50
Да ни чуждее светът е най-поетичното усещане, на което сме способни.
цитирай
2. mihala - Здравей,
22.11.2019 08:54
Лошото е това,че даже някой да умира край нас, оставаме безразлични за болката на другия. Кошмарът на новото време, а може да е бил на всяко време?...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1208549
Постинги: 1596
Коментари: 1283
Гласове: 8910
Спечели и ти от своя блог!
Архив