Постинг
20.11.2019 11:25 -
спомен
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 536 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.11.2019 11:27
Прочетен: 536 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 20.11.2019 11:27
КРАТЪК СПОМЕН
Ние сме някъде там- под протрития покрив на вселената. Оглеждаме се и искаме да продължим по изтрития път все натам, натам и натам, където може да погледнем наоколо. Но... наоколо не се вижда нищо- празно и безлюдно пространство. Така го съгледах неочаквано полегнала до талпата за цветя.Наоколо хората ,залисани в ежедневието , не обръщаха внимание на загубилата свяст, лежаща до талпата . Горещината галеше замъгленото съзнание, но все още будно за шумящото море на улицата.
В полуунес видях продавачката и я помолих за помощ. Погледна ме с чувство,че съм наркоманка.Сигурно такъв изглед съм имала. Движех се в неистов устрем да се добера до дома. Все пак тя се смили над мен и извика такси.Те трудно се съгласиха, защото разстоянието нямаше да им осигури необходимия приход.Това го знаех от преди и веднага предложих троен хонорар. С уговорка се съгласиха. Добрах се и легнах.Нямах сила да повикам помощ, а витаех в състоянието на един отминал живот.
6.8.2018 г.@
Ние сме някъде там- под протрития покрив на вселената. Оглеждаме се и искаме да продължим по изтрития път все натам, натам и натам, където може да погледнем наоколо. Но... наоколо не се вижда нищо- празно и безлюдно пространство. Така го съгледах неочаквано полегнала до талпата за цветя.Наоколо хората ,залисани в ежедневието , не обръщаха внимание на загубилата свяст, лежаща до талпата . Горещината галеше замъгленото съзнание, но все още будно за шумящото море на улицата.
В полуунес видях продавачката и я помолих за помощ. Погледна ме с чувство,че съм наркоманка.Сигурно такъв изглед съм имала. Движех се в неистов устрем да се добера до дома. Все пак тя се смили над мен и извика такси.Те трудно се съгласиха, защото разстоянието нямаше да им осигури необходимия приход.Това го знаех от преди и веднага предложих троен хонорар. С уговорка се съгласиха. Добрах се и легнах.Нямах сила да повикам помощ, а витаех в състоянието на един отминал живот.
6.8.2018 г.@
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол