Постинг
23.12.2020 11:40 -
спомен
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 371 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2020 19:07
Прочетен: 371 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 23.12.2020 19:07
С П О М Е Н
Какво му трябва на човек? - Малко щастие.Няма да говоря за тези,за които и всичко не им е достатъчно, а за обикновения човек. На него му трябва това,което му носи радост или споменът от тази радост... - Запаленото огнище,къкрещото котле върху ламаринената печка, ароматът от пресно опечената пита,украсена с фантазията на домакинята - обори,агнета и всичко,което живее в дома,украсената елха,кандилото пред иконата и всичко на софрата за празничната вечер.Спомените от детството се завръщат с една носталгия по отминала младост, по липсващи близки, по отлетели ,но незабравени дни.
Няма ги вече пращящите съчки и миришещи на борина клонки, но е останала суровачката и малката клонка, забодена в саксия, подобна на елха,украсена с останалите от минали години играчки.Всичко е празнично, но без детската глъч.Всеки празнува в дома си, а моите спомени се завръщат,за да празнуват с мен. Дните са други или хората станаха други, но само маските ги обединиха в един страх. Помъчих се да се отърва от тези натрапчиви мисли, но злите ангели ,в своето желание за надмощие, пратиха своите черни служители ,та успяха да спрат красивата снежна картина на зимата точно за коледа. Но тяхната победа не е пълна. Все още просветват камбанките на малките елхички с подаръци под тях. Радостта от Рождество Христово се завръща със спомена за отминалото детство.
23.12.2020 г.
Какво му трябва на човек? - Малко щастие.Няма да говоря за тези,за които и всичко не им е достатъчно, а за обикновения човек. На него му трябва това,което му носи радост или споменът от тази радост... - Запаленото огнище,къкрещото котле върху ламаринената печка, ароматът от пресно опечената пита,украсена с фантазията на домакинята - обори,агнета и всичко,което живее в дома,украсената елха,кандилото пред иконата и всичко на софрата за празничната вечер.Спомените от детството се завръщат с една носталгия по отминала младост, по липсващи близки, по отлетели ,но незабравени дни.
Няма ги вече пращящите съчки и миришещи на борина клонки, но е останала суровачката и малката клонка, забодена в саксия, подобна на елха,украсена с останалите от минали години играчки.Всичко е празнично, но без детската глъч.Всеки празнува в дома си, а моите спомени се завръщат,за да празнуват с мен. Дните са други или хората станаха други, но само маските ги обединиха в един страх. Помъчих се да се отърва от тези натрапчиви мисли, но злите ангели ,в своето желание за надмощие, пратиха своите черни служители ,та успяха да спрат красивата снежна картина на зимата точно за коледа. Но тяхната победа не е пълна. Все още просветват камбанките на малките елхички с подаръци под тях. Радостта от Рождество Христово се завръща със спомена за отминалото детство.
23.12.2020 г.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
