или имат ли място спортистите в класически училища и добрите ученици в спорта
В опитите си да се боря със системата (основно образователната) през годините все удрях на камък - да убедя учителите, директорите, че децата които спортуват активно (ежедневно) не са лоши ученици, че те са дисциплинирани, свикнали са да имат режим, план, цели, да ги следват и пр. и пр. Не проявяваха разбиране независимо от преките и очевадни доказателства - отличния успех на децата, регулярните им спортни и учебни постижения, минималния брой извинени отсъствия и липсата на неизвинени такива, а и такива по болест. Дори за елементарни неща не постигахме съгласие - да бъдат освободени от така наречения "модул" (допълнителни часове по физическо, въведени с цел предотвратяване нарастването на процента деца с наднормено тегло), участие в междуучилищни състезания, та даже и се стига до там да се слагат ниски оценки на деца по ФВС, които в спорта си (и не говоря за шах) са републикански шампиони, мулти-медалисти и пр. И не че при добро представяне на даден форум на страниците на училищата не се пъчи гордо снимка на измъчената физиономия на ученика "възпитаник" с прекрасни слова от сорта "какви ги е деца раждала" нашата Алма матер.
В тая борба за съжаление никой от спортните среди не подава ръка - родителите трябва сами да се справят. Цялата помощ се изразява в това, да ти дадат бележка че детето е картотекиран състезател (а картотекирани състезатели дал бог, макар и само за тези бележки)- никой не отива в дадено училище и да каже напр.: "Във вашето училище има 24 деца спортисти, от тях 8 са в моя отбор, те са цвета на местния спорт, участват във всички държавни първенства, дайте да направим така, че да съобразим учебния процес и тренировъчния процес по начин, по който да не си пречат" или нещо подобно. Не. Това си е работа на родителя - ако иска. Като не иска - негова работа, когато доведе детето на спорт, доведе го, когато е на училище на училище и всеки да си знае неговото. Да, изисквания има - "трябва да дойдеш на това състезание... на онова състезание.. трябва да направиш еди си какви километри седмично или трябва да вдигнеш еди си какви килограми... ние разчитаме на теб, а пък ти...".
Интересен факт е напр., че същите тези учители, директори, треньори и подобни особи с голямо задоволство приемат децата готови спортисти, когато са при тях на частни уроци - сменя се философията и разбирането им на момента: "да, спортист, да тези деца са много изпълнителни, дисциплинирани, най-добрите ми ученици досега са спортисти.." и 50% да е фалш заради заплащането, другите 50% са си истина.
Да, трудно е, далеч са училищата от спорта, а и спорта не е близо до училищата.
Водиш детето си на тренировка, изстискал всичко от личното му време и от своето, дори леко повлиял на работното си време, то влиза с жар и плам в тренировките, колкото му дава възможност изцедената от ежедневието физика и получава..."абе тренировката добре ама сега все пак другите деца са ми от спортно училище, няма как да ти обърнем същото внимание"!?! Сега си вече мат. И тук примирахте за деца, и тук искате да са редовни, и тук ги търсите за състезания, и тук децата са оставяли толкова време следа след себе си..... Та децата от спортно училище не се ли занимават и в другото, учебното време с това, та тяхната бройка не е ли като цяло несъпоставима с всички останали спортисти, та защо не разчитате само на тях на състезания??!!? Да, децата от спортните училища не са виновни,нещо куца в разпределението на времето на треньорите може би или нещо друго. Но и тук, както в училище много си искан, на снимката и в статията за поредния успех на клуба си включен, но все пак не си чак толкова желан, че да се занимават с теб - каквото сабя покаже, а сабята си е твой проблем.
Борбата за промяна, според мен има смисъл, ако поне на едно от двете места детето ти е приемано като равно и искрено желано - или в спорта или в училището. Когато и на двете места откриваш фалш - няма шанс, не можеш да промениш стереотипите изграждани с години и на двете места. Особено, когато разчиташ, че младите треньори и учители ще донесат вятъра на промяната, а те при първа възможност утвърждават практики, които правят нещата невъзможни да се случат.
Не открих, къде в Европа спортните училища са отделени от класическите. Четох търсих - и няма. Та то на практика няма и защо да е така. По искане на Европейската комисия е направен доклад за здравното и физическо образование на децата в Европа. Докладът показва, че тази част (натъртвам на думата "част") от образованието - спортът е от особена важност и пряко влияе върху останалото образование. Един вид, очаква се да вървят ръка за ръка. В голяма част от европейските държави има разработени стратегии, регулира се и се провежда като национална политика, в повечето държави се реализира от специалисти. България има от всичко това - единствено няма контрол и мониторинг по прилагането на стратегията. Не зная обаче, кои точно училища в България са взети предвид - спортните или класическите. Защото има значение.
Ако си решил да се занимаваш със спорт още в началото трябва да си наясно, че те чака трънлив път - в училище това не се възприема добре - защо? Всеки учител и всички учители държат да си 100% ангажиран с процеса на обучение по конкретния предмет, като предмети като изобразително изкуство, музика и физическо се възприемат като вид разпускане.
Точно обратно е в спортните училища - неглижират се голяма част от общо образователните предмети с идеята, цялата концентрация на спортиста да е върху резултатите от спорта.
Има и друг проблем, според мен един от най-съществените. Когато стартира новата учебна година за спортните училища (и започва подготовката за новата спортна година), започва и тази в класическите училища (с 2 седмици по-рано). А когато свърши годината в класическите училища и учениците излязат във ваканция - излизат и тези от спортните училища. В един вид по лек режим минават и треньорите. Така, учениците от класическите училища трудно съчетават ангажираността си със спорта, който са избрали, а през ваканциите, когато могат да понаваксат, реално вече нямат възможност.
Поради лошия авторитет пък, който са си изградили, спортните училище не са особено желани от масата от родителите. Те предпочитат класическо училище и "уплътняване на времето" със спорт. Така голяма част от децата, които биха давали резултати в спорта се оказват заложници на избора на училище от родителите.
Очевидно системата е сбъркана. Ако спорта беше във всички училища (разбира се не всички спортове във всички училища, а според локацията, според традиции и пр.), ако училищата си търсиха талантите, ако имаше комбинирани стипендии- спорт+образование, ако треньорите и специалистите бяха наемани от тези училища на база успехите си като треньори нещата щяха да изглеждат по друг начин. Децата нямаше да се отказват от спорта когато станат на 12-15 години, в зависимост от това кога ще им стане трудно да удържат цялото това двойно напрежение, щяха да си практикуват не въпреки училището, а с помощта му и с гордост щяха да носят униформата му. И треньорите (и учителите по ФВС) щяха да бъдат ценени и ангажирани по точно определени резултати и критерии, а не просто- "така и така няма други". Да, няма всички деца да станат шампиони, няма всички да участват във всички форуми, но всички ще се докоснат до дисциплината, реда, постоянството, целеполагането, които изгражда спорта у всеки. И обратно - всяко дете ще получи шанса да се образова по най-добър начин. Тогава, ръка за ръка образование и спорт щяха да формират нещо, което не се среща много често в момента по нашите територии - цялостно и пълно изграждане на личности - образовани и възпитани в ред и дисциплина, гордост за всяка нация.
За момента обаче сме далеч от такива химери - сега ако искаш да си образован не може да си спортист, ако искаш да си спортист - мястото ти е в спортно училище, средния вариант е изпълнен с много компромиси и е до време, обикновено максимум до 15-16 год.
Жалко.
А, да! И не става въпрос за футбол или поне не само!
Отказвам се да се боря, а май и да се надявам. Лично за себе си. Пък каквото сабя покаже!
