От известно време ме е замъчила една мисличка.Дали не е под
влияние на една тухла пред очите ми, приготвена за четене и все
не  И идва ред.Та сега ми се прииска да прочета Петър Първи.Дали
ще ми задоволи копнежа за живот и градеж напред и нагоре или
ще ме зарови под асфалта да тъся себе си.Това се питам и
може би гълъбите ще избият на някъде.Нищо никога не е напразно.