Постинг
08.09.2010 23:45 -
утеха
На самотната пейка във
Божия храм
тя бе свела главицата
снежна,
само устните тихо,
шептяха едвам,-
Боже дай ми за старост
утеха.
И погледна към образа с
тези очи,
що изплакваха своята мъка,
а отсреща иконата сякаш
мълчи
и не дава с тъгата
разлъка.
И поела обратно, по своя си
път,
мисълта й заблъска в
главата.-
Боже вярвам, че ти ни
отдаде света,
та вземи ме за своя
отплата.
Грейна сякаш в иконата
свещ
и усмивка на Божия образ.
Той погледна старицата с
този копнеж
и прикъта я в своите
обятия.
А кандилото бавно изчезна
в деня
и искрите в очите се слеха.
Тя от Бога изпроси за
сетния път
малко обич за своя утеха...
18:09 ч. 24.4.2010 г.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
