Постинг
09.09.2010 10:12 -
а беше ден
Първи години на социалистическо строителство в България. Народа все още не се е отърсил от преживяното. Всеки очакваше и това очакване беше едно от многото, които следваха... С това ще започна, защото както и сега, и тогава очакваха. Бях малка, но и аз очаквах. Не това, за което големите мислеха и активно се включваха, а това, което, като дете, ми се искаше. Очаквах с нетърпение баща ми да се върне от работа и да ми донесе неизменното шоколадче. Това, мога да кажа на младите, че за мен случващото се беше показателно за развитие на страната ни през онова време след 9.09.1944г. И сега , провокирана от предаванията по телевизията, за различните мнения и виждания, омраза и защита на една или друга теза, реших да изявя моите детски чувства. Дочаквах баща ми далеч от дома, за да получа мечтаното шоколадче, а то с всеки ден, претърпяваше своето изменение. Отначало получавах т.н. чайка, след което се промени в марципан, след което в малко шоколадче, а след това в по- голям шоколад. Не искам да продължавам, защото може да събудя у някои противоречиви чувства, но ще кажа едно, че тези години за обикновения трудов човек, а баща ми се трудеше неуморно- рационализатор, най-добър в професията и т.н., бяха дни на труд и доказване на способностите. Всеки беше свободен да се труди, който искаше, а сега всеки може да краде, да лъже, да се бие в гърдите и да критикува. Тази проява на самомнение задуши чистото желание за по-добър живот. В подкрепа на написаното от мен ще препиша стихотворението на Спас Стамболийски от в-к" Девети септември" бр.26/ 4 юли 1953година. Винаги над страната ни са висяли черни облаци, но българина винаги е показвал,че е народ над всякакви долни страсти, а Димитров е бил обединяваща личност за онова време.
Димитров е жив
Когато лъчите на юлското слънце
затрепкат във ранни зори,
тогава аз виждам Димитров застанал,
и смел над родината бди.
И тръгвам по-гордо, по-твърдо, и с радост
прекрачвам завода любим,
и сякаш в бумтежа на всяка машина
аз чувам-Димитров е жив.
За първите пламъци в пещите нови
аз четох с искрящи очи,
че ДМЗ"Ленин" ще лее стомана
и роден челик ще звънти.
Във този момент на сияйно начало
аз мислено виждам пещта,
и през пламъци ярки съзирам Димитров
за поздрав как вдига ръка.
Велики завети се сбъдват предсрочно,
ний ставаме мощна страна,
и облаци черни от мрачното робство
не грозят таз юлска зора.
Димитров е жив! Той е винаги с мене,
със всички, с целия трудов народ,
и затуй ще постигнем за десет години,
туй що са постигнали други за век.
Със Димитровски устрем ние смело вървим
след Червенков към радостни дни,
че за мене Червенков е вожда Димитров,
туй значи- Димитров е жив!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
