Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2010 10:01 - и ние си имаме
Автор: mihala Категория: Поезия   
Прочетен: 260 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 17.09.2010 12:16


Някои имат чайници, а ние духчета, но къде ли изчезнаха?!?

www.bglibrary.net/folk-yapo/en-bg-s-kn06-yapo-chainik01.htm

ПАЗЕТЕ ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ ТЯ Е ВАША!!!
И ПОНЕЖЕ ГЛАДНА МЕЧКА ХОРО НЕ ИГРАЕ, ВИ ПРЕНАСОЧВАМ...

krasi08.blog.bg/hobi/2008/01/23/kiustendilski-zelnik.155699

image

КОЙ НИ ПРАТИ В ДЕВЕТА ГЛУХА? зА ДЕЦАТА С ЛЮБОВ:

deteidiot.blog.bg/drugi/2010/09/01/tatko-boli-me.599021

2. anlov - Тая история не само ме трогна, но и ме ядоса.
07.09 11:37
Такива безсърдечни страшилища изобщо не трябва да се докосват до деца, камо ли пък да си позволяват да се наричат техни "бащи" и "майки"! Като не можеш да цениш дара, който Господ ти е дал, заслужаваш напълно да го загубиш (това, което законът определя като "отнемане на родителски права"). Защото травмите и деформациите в детската душа направо я разкъсват на части и подготвят за бъдещето едни обезобразени инвалиди. Във физически, в социален, морален и във всякакъв друг аспект.

Насилниците раждат насилници и е наложително това перверзно бащинство да бъде прекратявано още в своя зародиш от нашето общество.

А даже по-добре ще е да погледнем първо не от тъмната страна на нещата, ако искаме такива извращения да не ни се случват чак толкова често.

Като баща, вярвам, че всяко дете се нуждае от любящо семейство и се опитваме да създадем точно такова с моята съпруга за нашите две деца. Опитваме се да подхранваме с щастливи емоции техните преживявания и да създаваме здрави връзки с тях.

Преди време четох, че липсата на нормални взаимоотношения между родителите и децата буквално атрофират нервните връзки в оформящите се детски мозъци (имаше някакво такова изследване на двама спецове в медицината), докато, обратно - активното емоционално общуване развива тези мозъци и ги подготвя за адекватни реакции при неизбежните бъдещи предизвикателства на живота.

Иначе отхвърлянето ражда агресия, придружена със силни угризения (виждал съм го доста често при бездомните деца и сираците), или пък убива способността им да чувстват и ги превръща в апатични перверзници, неразпознаващи разликата между добро и зло. Тогава ги няма нито угризенията, нито болката... и изобщо, тогава е най-страшно. Така внук ще удуши баба си с найлонов плик, после ще скрие трупа й небрежно и ще се наспи, без да сънува кошмари.

Така че, отговорността е изцяло наша - на родителите. Докато я прехвърляме на ясли, градини, училища, на немощни баби и дядовци или на яловицата-държава, спукана ни е работата.











Тагове:   Ние,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1653492
Постинги: 1637
Коментари: 1307
Гласове: 9199
Спечели и ти от своя блог!
Архив