Постинг
17.09.2010 10:01 -
и ние си имаме
Автор: mihala
Категория: Поезия
Прочетен: 260 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2010 12:16
Прочетен: 260 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 17.09.2010 12:16
Някои имат чайници, а ние духчета, но къде ли изчезнаха?!?
www.bglibrary.net/folk-yapo/en-bg-s-kn06-yapo-chainik01.htm
ПАЗЕТЕ ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ ТЯ Е ВАША!!!
И ПОНЕЖЕ ГЛАДНА МЕЧКА ХОРО НЕ ИГРАЕ, ВИ ПРЕНАСОЧВАМ...
krasi08.blog.bg/hobi/2008/01/23/kiustendilski-zelnik.155699
КОЙ НИ ПРАТИ В ДЕВЕТА ГЛУХА? зА ДЕЦАТА С ЛЮБОВ:
deteidiot.blog.bg/drugi/2010/09/01/tatko-boli-me.599021
2. anlov - Тая история не само ме трогна, но и ме ядоса.
07.09 11:37
Такива безсърдечни страшилища изобщо не трябва да се докосват до деца, камо ли пък да си позволяват да се наричат техни "бащи" и "майки"! Като не можеш да цениш дара, който Господ ти е дал, заслужаваш напълно да го загубиш (това, което законът определя като "отнемане на родителски права"). Защото травмите и деформациите в детската душа направо я разкъсват на части и подготвят за бъдещето едни обезобразени инвалиди. Във физически, в социален, морален и във всякакъв друг аспект.
Насилниците раждат насилници и е наложително това перверзно бащинство да бъде прекратявано още в своя зародиш от нашето общество.
А даже по-добре ще е да погледнем първо не от тъмната страна на нещата, ако искаме такива извращения да не ни се случват чак толкова често.
Като баща, вярвам, че всяко дете се нуждае от любящо семейство и се опитваме да създадем точно такова с моята съпруга за нашите две деца. Опитваме се да подхранваме с щастливи емоции техните преживявания и да създаваме здрави връзки с тях.
Преди време четох, че липсата на нормални взаимоотношения между родителите и децата буквално атрофират нервните връзки в оформящите се детски мозъци (имаше някакво такова изследване на двама спецове в медицината), докато, обратно - активното емоционално общуване развива тези мозъци и ги подготвя за адекватни реакции при неизбежните бъдещи предизвикателства на живота.
Иначе отхвърлянето ражда агресия, придружена със силни угризения (виждал съм го доста често при бездомните деца и сираците), или пък убива способността им да чувстват и ги превръща в апатични перверзници, неразпознаващи разликата между добро и зло. Тогава ги няма нито угризенията, нито болката... и изобщо, тогава е най-страшно. Така внук ще удуши баба си с найлонов плик, после ще скрие трупа й небрежно и ще се наспи, без да сънува кошмари.
Така че, отговорността е изцяло наша - на родителите. Докато я прехвърляме на ясли, градини, училища, на немощни баби и дядовци или на яловицата-държава, спукана ни е работата.
www.bglibrary.net/folk-yapo/en-bg-s-kn06-yapo-chainik01.htm
ПАЗЕТЕ ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ ТЯ Е ВАША!!!
И ПОНЕЖЕ ГЛАДНА МЕЧКА ХОРО НЕ ИГРАЕ, ВИ ПРЕНАСОЧВАМ...
krasi08.blog.bg/hobi/2008/01/23/kiustendilski-zelnik.155699
КОЙ НИ ПРАТИ В ДЕВЕТА ГЛУХА? зА ДЕЦАТА С ЛЮБОВ:
deteidiot.blog.bg/drugi/2010/09/01/tatko-boli-me.599021
2. anlov - Тая история не само ме трогна, но и ме ядоса.
07.09 11:37
Такива безсърдечни страшилища изобщо не трябва да се докосват до деца, камо ли пък да си позволяват да се наричат техни "бащи" и "майки"! Като не можеш да цениш дара, който Господ ти е дал, заслужаваш напълно да го загубиш (това, което законът определя като "отнемане на родителски права"). Защото травмите и деформациите в детската душа направо я разкъсват на части и подготвят за бъдещето едни обезобразени инвалиди. Във физически, в социален, морален и във всякакъв друг аспект.
Насилниците раждат насилници и е наложително това перверзно бащинство да бъде прекратявано още в своя зародиш от нашето общество.
А даже по-добре ще е да погледнем първо не от тъмната страна на нещата, ако искаме такива извращения да не ни се случват чак толкова често.
Като баща, вярвам, че всяко дете се нуждае от любящо семейство и се опитваме да създадем точно такова с моята съпруга за нашите две деца. Опитваме се да подхранваме с щастливи емоции техните преживявания и да създаваме здрави връзки с тях.
Преди време четох, че липсата на нормални взаимоотношения между родителите и децата буквално атрофират нервните връзки в оформящите се детски мозъци (имаше някакво такова изследване на двама спецове в медицината), докато, обратно - активното емоционално общуване развива тези мозъци и ги подготвя за адекватни реакции при неизбежните бъдещи предизвикателства на живота.
Иначе отхвърлянето ражда агресия, придружена със силни угризения (виждал съм го доста често при бездомните деца и сираците), или пък убива способността им да чувстват и ги превръща в апатични перверзници, неразпознаващи разликата между добро и зло. Тогава ги няма нито угризенията, нито болката... и изобщо, тогава е най-страшно. Така внук ще удуши баба си с найлонов плик, после ще скрие трупа й небрежно и ще се наспи, без да сънува кошмари.
Така че, отговорността е изцяло наша - на родителите. Докато я прехвърляме на ясли, градини, училища, на немощни баби и дядовци или на яловицата-държава, спукана ни е работата.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол