Постинг
10.12.2010 20:57 -
мише царство
Автор: mihala
Категория: Поезия
Прочетен: 517 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2010 21:09
Прочетен: 517 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 10.12.2010 21:09
Ето, че се случи нещо, което и самото мишле не предполагаше. Поогледа се... Малката Ина беше забравила вратичката на клетката отворена. Миша с един скок, на бивш шампион, се озова на покривката на масата, а от там се разположи върху пита кашкавал, която родителите на Ина бяха донесли за празниците. Така Миша се намери в свои води. Настани се удобно точно в центъра и започна настървено да дълбае. И без да усети, образува голяма дупка. Въпреки, че беше завършил математическа гимназия, Миша не мислеше да прилага знанията си, но някакво мрачно предчувствие го принуди да се поогледа. Беше пропаднал достатъчно дълбоко, навътре в питата. Ами сега? Жужащите край него мухи го върнаха в реалността. Те бръмчаха и настояваха да получат своя дял. Нещо блесна в малката му главица. Математическата му способност, като че ли и този път искаше да го изведе от лабиринта. Подскок и грабна една муха, после втора, трета, като ги затискаше с другата лапка в издълбаната дупка. После взе от поставката за клечки една и я заби в средата на издигнатия връх. Така деянието беше замаскирано. Доволен от извършеното, Миша застана с лапички на хълбоците. Беше сигурен, че стопаните няма да забележат нищо. И както се възхищаваше на делото си, питата се залюля, после се наведе на една страна и започна леко да се върти. Това поуплаши Миша, но нямаше как да се освободи от собствения си капан...Приклекна в очакване... А питата постепенно засилваше своето въртене, така, че Миша трябваше да притвори очи, за да не вижда бесно въртящите се предмети. Питата подскачаше и се въртеше, а оста- клечка не можеше да я задържи. Ъгъла на въртене все повече и повече се променяше. Миша се притискаше плътно към зазиданите мухи, но центъра се приближаваше към масата и предвещаваше плътно сливане на точката с повърхността на празничната покривка. Миша не смееше да помисли за настъпващия край. Неговата, изведнаж пламнала, лакомия беше помрачила ума му и не му даваше възможност да мисли. Радостта, че е избягал от клетката ,беше замъглила реалността, а сега очакваше нещо... А то беше неизбежния край. В предсмъртното жужене на умиращите мушици, Миша виждаше и своята кончина. С неговата гибел щеше да се отреже последния клон от дървото на една велика миша раса.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
