Постинг
25.12.2010 18:03 -
клетник
антоанета петрова
ардашес
К Л Е Т Н И К
избрано
с о ф и я
от същия автор:
изстрадано сбогуване;
всежелана- лирики
МАСКАРАД
Шумен парад
от бездушна улична врява.
Мисли безчет
и нестихващи звуци-
навред...
И море от човешки лица- силуети,
сменящи своя житейски
с несвойствен портрет.
Виждаш едно,
а живота те сякаш измамя
с вълнения чужди
и мисли, и чувства навред.
Бляскави сякаш са те
след промяната,-
Но може би смяна на дни
с един маскарад.
СЪДБА
Простри ръце
и в мрака на невиждащи очи
на чувството се довери,
виж, бие твоето сърце.
Простри ръце!
В житейски мир
и в тежки дни,
всред мрака на невиждащи очи,
в премални дни на изпитни,
ти прогледни
и в миг грабни
живота в своите ръце...
Поспри сърце!!!...
ПИЯНСТВО НА ЕДИН НАРОД
Ти си пиян от житейски неволи.
Мислиш, че знам, но не искам да споря.
Спирам до тук - .. .така е по-лесно.
Чакам отново в теб живец да проблесне.
Ти стоиш като птица, опърлена в мрака.
Проглеждай и виж, че живота за нищо не чака.
Побегни от сплетни и не стой във гнездо, като сврака -
кой и как ще реди, и дали ще притихне всред мрака.
Прогледни, полети- все нагоре
и там във простора все лети, и лети
без да гледаш надолу.
Имай мир със живота и днеска и утре.
Полети, полети, за да бъдеш безсмъртен...
1999г.
* * *
РОМОЛИ ДЪЖДЪТ...
А с него душата
потръпва
едвам...
Ромоли дъждът...
Дали ме очакваш
в среднощния
мрак?...
Ромоли дъждът...
И сякаш денят
със него
започва
да се пречистя...
Ромоли дъждът...
2000г.
ЖЕЛАНИЯ
Желания много:
-да искам да бъда;
-да мога да срещна;
-да плувам безгрешно;
-Да чувствам!!!... Велико!?!...
-да виждам с очите;
-да мисля, да мога
без много тревоги...
ТРЕВОГА
Тревожен е денят...
Тревожни са и дните на утрини
в зари изпъстрени.
Това е тя!?!...
Дали ще я открия?-
една надежда
и едно безсмъртие.
Проправя път
през сини небосводи...
Браздй, браздй
през утрото на дните...
Дали отнякъде
тез, сините простори,
ще начертаят пътя
на мечтите?!?...
ОТЗВУК
Да ти пиша
едва ли е толкова просто.
Ти почти не ме виждаш,
а пък аз... все за тебе си мисля.
Твоя взор е за мен като бездна
и потъвам във него без ропот.
Ти за мен си живот и надежда,-
а пък аз все за тебе си мисля...
Тихо чезне прекрасното утро,
пъстри багри се скриват в сълзите.
И отново за тебе си мисля,
и живота е сякаш безсмислен...
Само някъде с лай пак отлита
моята истина.
НА СЛУКА
Недей забравя дните ни,
ни спомена за мен -
с прегръдките стремителни,
с любовния ни плен...
За тях жарава палеща
в гърдите пак блещука!!!...
Недей забравя дните ни!!!
На слука...
2000г.
СТОН
Сама, самичка сред морската пяна
на сребристите чайки пригласям.
Где е волният вятър- закана,
дето с полет далеч ме отнася?...
Моя нищо незначеща младост.
Мои дни на отрудена радост...
Моя люлка от песен и стон,-
Ти си мой единствен заслон...
ПАК
Искам с теб да бъда, а не мога.
Сърцето се раздира от тревога,
на чувствата не може да приглася,
на болката, която ме унася.
Тревогата единствено остана,
извива се и къса до забрава
на части, къс по къс,сърцето клето,
с кинжал промушва го и ето -
от мен остана
една огромна рана...
ЗВЕЗДА ОТ БЕЗКРАЯ
Звезда от безкрая
политна във мрака,
след нея- пътечка блести...
Така и в живота-
все някой очаква
звездата на свойте мечти...
Но ето, че пада
и мигом изчезва,
а пътят й вечно искрй...
Та с нея остава
пак тази надежда -
пътечката все да блести...
И търсят се двете-
пътека и чувства...
Къде ли е мойта звезда?...
А може би тя
ще политне в нощта
да целуне днес моите устни?!?...
1999г.
КЪДЕ
С утро ли съм аз закърмена,
с песен ли, с нестихващ зов?
Защо ли днес съм пак посърнала
и плача- пея за любов?
Защо ли утрото помръкна в мен
и взорът ми се свежда пак,
и песента ми е замлъкнала...
Защо ли плача- пея аз?!?...
24.05.2000г.
МЕЧТА
Мечтая за слъчнево утро
сред тиха, зелена морава...
За свежия пролетен вятър
сред лекия шум на дъжда...
За звездна прохлада
сред волната шир на житата...
За радост и глъч,
за усмивки,
за песни,
за смях...
Искам това!!!...
МОЖЕШ ЛИ
Можеш ли с нещо
в живота да кажеш,
че ти си един?
Можеш ли с чувство
дори да разкажеш,
че нещо във тебе гори?
Има ли още
от твоята радост?
Има ли още
от твоята болка?
Има ли още
от твоята младост?
Има ли още
от близка разлъка?
Има ли още
от всичко, което
в тебе парва
и свива сърцето?
Има ли още
от твоята искреност? -
Има във тебе живот!...
ТЪЖНО Е
Тъжно е
да участвам
в напразна надежда.
Тъжно е
да не срещам
от никъде нежност.
Тъжно...- всичко
наоколо хлипа...
Тъжен мириса-
сякаш се вкисва.
Тъжно цветето-
клюмнало гледа,
че не вижда,
не чувства победа...
Тъжно е...
2000г.
* * *
ДЕН -
прелъстен,
изоставен.
Вятър,
свистящ
във ушите.
Нечия
песен
забравена.
Истина -
вярата
в дните.
Нощ
на безмерно
очакване.
Изход
от тихия
пристан.
Тази
мимоза
оставена.
Както
любов
неоткрита.
Дни
на безмерно
очакване.
ТЪЖБА
Из прашни улици, в потайна доба,
броди тъгата от къща в къща.
Излиза, пеейки, бродяга просяк,
с усмивка кротка бодро я лъхва.
Броди тъгата всред лунен блясък.
Върти се и пее, с дивия крясък
на бухал страшен, в потайни нощи.
Тихо е... В малка къщурка - бедняшка,
над дете майка жално се вайка.
Втурва се вихром тъгата в нея,
грабва детето изкустно, бясно,
а болна майка злостно и тежко,
оставя тихо в зов за детето.
Тича тъгата и весело припка...
В нощната доба детенце изхлипва...
Мъка изпива младата майка.
Няма с какво да направи жалейка,
няма пари, нито селски имот.
Всичко отне й тоз дрипав живот,-
Майно ле, мале, що си тъй жална?
Махвай я тази люта закана,
що за живот ни не дава сполука,
а само тягост и злостна мъка.
ПРОСТИ
Тежи в тишината забравена,
една невъзможна любов.
Игриво изскача пак залезът,
но няма във него живот.
Отнесени мисли, прокълнати
заспиват и кротко мълчат.
От нейде писмо недописано
прошепва, ще дойде денят.
Преваля нощта, а на изток
светилникът ярко блести.
Така ли да срещаме изгрева...
без слънце във наште очи?
Редува се ден подир нощ,
а в мене нощта си стои.
Очаквам... какво ли?- Без тези
блещукащи ясни очи.
Притулена в залеза днес,
пренасям се мислено там,
където вървяхме нощес
без вятър, без слънце, без свян.
Прости ми сега за това,
че слънцето беше ми ти,
а после деня и нощя.
И вятърът в мене бе ти!
Сега само лепкава кал
остана от мене една.
Прости ми сега за това,
защото бе моя съдба...
СБОГОМ
Поставен пред амвона отзарана,
пред хулите и пламъкът потрепва,
и болката след някоя надежда
поема своя път с открита рана.
Откликващ на желания и нежност,
копнежът и несбъднатия порив,
отеква някъде край мен- за спомен
да знам, че там остана нещо.
Какво ли ще пребъде в нас самите,
когато спомените злобно си отидат, -
Прекършени сърца и свят без искреност...
Това е може би тя - злата слава,
поела свойта участ безутешна
без капчица надежда...
и без нежност.
ЗА ВЕЧНОСТ
Вече спря да ми казваш, че си моето малко момиче
и ръчиците плътно обвили моето тяло, догдето достигат,
да ме стискат в любяща прегръдка.
Вече спря да ме викаш със своите ангелски звуци
и да сричаш след мене, че обичаш твоята маминка
колкото всичко.
Вече спря да не искаш да потропваш с крачета, а също
и да милваш, както ти го наричаше-да ме цункаш
по смешните бузки.
Вече ти си голямо момиче, а от някъде само пристига,-
Мамо мила, аз пак те обичам, но нали съм далече от тебе...
Да и вече на друг се обрекох...
Само искам и моите малки да обичат така своята майка,
както тя ги обича за вечност.
26.06.2008г
ЖЕГА
Поел е пак по релсите трамваят,
потъвайки всред огнения дим.
Дали от днес ще трябва да забравя
това, че бе за мен незабравим.
Подхвръкна из душата нова песен.
Кълвач почукна в клоните отвън,
а ти си някъде далеч, със нея,
което е, -
не си със мен и в моя път.
От обич ли душата се прочиства
и литва към,то сини небеса?
От обич, веч за теб ще съм незрима -
единствена и вечна, и добра.
Със обич чувствата разплела...
ДАР
Любовта е дар благати,
който Бог изпраща нам.
Нито вили, ни палати
могат я измести -знам.
Нито злите бури снежни,
ни тревоги, ни беди,
могат нея да повреждат.
Твърдо тя ще устои.
И могилите накрая
пак един до друг ще бдят.
Пак, -аз зная,
пак, - аз зная,
със цветя ще ни красят...
РЕФРЕН
Простена в мен
/какво пък, нека чака!/
един рефрен, събуден дръзко в мрака.
Простена пак.
Душата ми терзае...
Дали пък някой може да узнае
това,
което дреме в мене скрито? -
Една любов
към теб
и към мечтите.
ОБИЧ
Обич ли сърцето ти събуди,
меден звън отново засия.
Хиляди блестящи пеперуди
трепкаха със своите крила.
Плискаха, насред води проливни,
песни и незнаен меден звън.
Хиляди незнайни пеперуди
поздравяват всекиго навън.
Пролетта настъпва с пълна сила
във сърцата вред- нашир и длъж.-
Теб обичам моя, майко мила.
С Теб ще бъда в Твоя труден път...
И поели заедно нататък
към безкрайната вселенска шир,
погледи и песни във позлата
ще ме приютят във този сън...
ПЕГАС И ПЕГАСИНА
Разпиляли са гриви крилати коне
и със звуци на зурли пригласят.
Ти политвай с Пегас, че за тебе дойде
и във такта неземен унася.
Под седлото притулил е дивна стрела
за сърцето, готов да устреля.
Ти за него една си желана жена,
извисена сред хиляди неги.
И дочула в сърцето вълшебния зов,
ще пришпориш звездата незрима
и във такта вълшебен,на тази любов,
ще танцувате хиляди зими.
И така сред света дните все ще летят.
Ще посипят снежец във косите,
а Пегасът за теб ще лети с любовта
и мечтата за свойта любима.
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Обич за обич ми дай,
Без обич животът е нищо.
Искам любов да ти дам.
Чуй ме, недей се отвръща!
Заникът веч се пробужда,
А оттатък не искам сама.
Обичта нека съзижда
Бъдещи, светли дела.
Искам таз, моята обич,
Чиста до теб да стои.
Чакам аз - Обич за обич -
и това да си Ти!!!...
ЕДЕЛВАЙС
Там нейде всред дивни балкани,
сред смърч и отвесни скали,
всред приказни горски поляни,
самотничко цвете цъфти.
Прикътано в горската пазва,
полято със росен прашец,
потрепващо в силния вятър,
то радва звездите навред.
Отблясъци вредом раздава
и с дъхав планински свежец
то сякаш живот въдворява,
омайващо горската степ.
И в звездния шум на тревата,
тревица кат всички треви,
единствено то е остало
за мен и за теб, и за вси.
НА ТЯХ
Пронизващ лай, а някой глухо хлипа
за своето изгубено кутре.
Момченцето с пробитата петичка
очаква някой нещо да даде.
Денят е някъде отвъд реката.
Нощта настъпила е вече тук.
Това, че идват някои познати
не обещава топло, хляб и лук.
Момченцето с протритите обувки
усмивчица е скрило зад страха
за утрешния ден. - Дали ще звънне
една пара... А може ли без мен?...
Момченцето с прокъсаните дънки
забравило е своето кутре.
В ръцете му сега парици дрънкат,
но няма го предишното дете.
* * *
ОБИЧАМ ТЕ,ЖИВОТ! -
със тези рани,
които ми нанасяш ежечасно.
Обичам те, живот -
с душа терзана,
в очакване на орис
полугласно.
Обичам те, живот
за туй,
че утре
със гръм и трясък
ти ще ме повикаш.
Обичам те, живот! –
Не ме забравяй,
изпълвай ме със радост
след тъгата
.
Обичам те, живот!
Не ме оставяй!
Защото имам
песен неизпята.
Обичам те, живот!...
КЛЕТНИК
На деня в побелялата дрешка,
всеки бърза към своя заслон.
А задрямал е лютия скрежко,
като в приказен зимен салон.
И притихнал е сякаш безкрая...
Само ято светулки от скреж
пак на облаче нейде играят,
та натрупват лавини от сняг...
Скреж и ледени искрй присписват
земя и небе, и живот...
А всред улица, призрачно жива,
като в майчина люлка заспива
несмутим, бездиханен живот...
Дали някой не ще да попита -
как, защо, но къде и кога?!?...
Този клетник веч няма да скита
по измръзналата си съдба,
а в гроба отива унесен
да се стопли със зимната песен.
Тихо е и сняг покрива вредом
спомени и мисли спотаени...
ПАК Е ДЕН
Пак е ден
и стаената радост
свойта мъка ми днес отреди.
Отлетяла е буйната младост
със омайните слънчеви дни,
с розмаринени парещи дюни
сред изгрелия звезден покой...
Но постой,
искам мен да прегърнеш -
сладък бриз сред житейския зной...
И когато, през радости, скърби,
пак притихна до теб и се спра,
целуни ме и нека да бъда
сладка песен на твойта уста.
ЛЕЙДИ МАЦКА
Днес във градската градина
лейди мацка се спомина.
Всички котараци в хор
образуваха събор. -
Кой с какво ще се захване?
Кой до нея ще застане
да извае два - три листа?
Кой за нея ще промисли,
та да бъде както трябва
помена... наместо сватба...
И обрулват от дъбака
жълъдчета за капака.
Всички тръгнали във хор,
та нали са цял събор,
мацка жално да споминат...
Но не щеш ли за беда
жълъдче едно едва
се търкулна и... готово -
мацката е като нова.
Тъй и в нашата дружина
чудна мацка се спомина.
Докторът набит, чевръст
и положи бързо кръст.
Но дали не ще отново,
като своята сестрица
мацка- чудна хубавица,
тя капакът да отвори?
СВЯТАТА МАЙКА
Земьо моя страдалнице!!!...
Майко Свята, що си тъй надвесила очи?
Дали клас единствен в нивата последна
ще вещае утрешните дни?...
Майко Свята, Свидна Рожбо на девица,
може ли сега при Теб дечица
да се приютят - във тази святост?...-
Мила рожбо, рожбо ненагледна,
питаш ме и аз ще ти откликна.
Пак ще дойде радостна надежда
да оглежда ниви, рът и пита.
Може ли сега да те попитам? -
Има ли жена из нея боса,
все така, със песен във очите,
да посреща изгревите росни?
Майко мила!... Земьо ненагледна!...
Ти си първа, Ти си и последна...
* * *
НАВЕКИ ПОД ИГО- това е съдбата
на беден, нещастен народ,
живял и творил, и с надеждата свята
дарявал живот и възход.
Но лютата злоба и мрачна прокоба
донесли му дните на скот,
но твърдо той вярвал и смело понасял
на гръб своя тежък хомот.
В жестоките битки, сред вечни титани,
издигал челото си горд,
защото е искал кат Левски да стане-
свят пример за своя народ.
* * *
КАКВО ЩЕ НИ ОСТАВИШ, о, историо,
от радостите в тайните салони?
- от дните всред блестящите запои;
- от песните с нетрайните куплети;
- от лъскавите цветни Бе-ем-вета?...
Дали от вяра, ти на вяра рече,
та ни отне от мамините ласки
и светлите завети, що ни даде
захвърли ги далече безучастно?
Къде ли си заминала, историо,
със своите несретници бездомни,
по чужди кърища да търсят спомени
за братя и сестри, оставени?
Така ли ще пребъдеш вечно бременна
в услуга на незрящата жестокост,
що тегли сляпо вярата за вървите
и поводите от хомот всевластен?
За милост, на колене, днес те моля,
за малко жал, с една едничка мисъл.
Да светне в теб искрица от надежда
и да отпуснеш мъничко въжата
на тези зли, коварни намерения.
Какво ще ни оставиш, о, историо,
от спомените, светлите завети?-
О, нека бъдат с теб и двете!!!...
НА БОГ
Звезда
се прекръсти и рече:
- Къде ли съм аз?
Поглежда небето,
застинало вече, на пръсти,
не чува любящия глас.
И как ли да бъде?
Земята бледнее...
В тщестлавие спи,
унизена пред Теб.
Нанизва маниста
от злостни повели.
В коварство облича
щастливия ден.
А как ли ще бъде?-
Тя славата иска и стиска я
в своята кална ръка.
Такава е тя и не ще
да промисли,-
Защото е кал,
а и ние в калта...
ЗОВ
Недей да целуваш сред мрака неземен
една изгоряла любов,
а с нечия песен, в простора безкраен,
поискай си свойта любов.
С копнежното чувство, в далечното утро,
тъгата недей да прегръщаш.
Поискай си свойто, безбрежното утро
със изгрева,в който се плискаш.
Повярвай в живота от песен и слънце!
Повярвай, че пак ще те има...
Повярвай на своето искрено сърце!!!... -
И вярвай във тази магия...
И твоята песен ще грейне в позлата.
И слънцето в теб ще припява...
Повярвай!!! -
Та изгрева в твойта дъбрава
пак искреност в теб да навява.
Недей се залисва със делнична песен.
Недей да тъжиш сред зората, -
А пей!!!...
И с крилата
на славей чудесен
за теб ще изчезне тъмата.
* * *
ДА ОБИЧАШ не е лесно.
С обич Бог ни е създал
и земята ни чудесна
Той за всички нас е дал.
Обич, обич ненагледна
със лъчи и със крила,
тя за всеки е донесла
мир и радостни сърца.
Вред вилнеят бури, хали,
но за всички е един
и над всички господар е
Божият единствен Син.
ДА БЪДЕ ДЕН
Налей си вино- глътки, в малки чаши.
Да споменем кръвта на Спаса наш- Христа
и да целунем кръста, с който ни опаса.-
Блажен да бъде век и до века...
Със своята любов да ни закриля
и ни обкичва вредом със живот.
И с песните за нашата Родина
да пее с нас- единствен, вечен Бог.
Да бъде ден, във който ще изгрее
за вся душа живецът на творец.
да знае всеки, че умря безкраен-
От Алфа и Омега, но Човек...
* * *
НА ТЪГАТА не се противя,
само болката в мене остави.
Пеперудено свежа дойде с пролетта
и така... да си тръгне забрави.
И всред нощния мрак, и напъпила пазва,
светлината премина в светило,
и потекоха струи с небесния плач
тази болка от мен да опитат...
А виелица люта из локвите кал
в среброкрила мелодия звека.
Във съня отлетях, както лунен бегач,
изоставил пътеката лиха.
И подслона в нощта стана жива вода,
та прикъта ме в своята пазва.
И поех по следа, с мойта чиста зора...
А тъгата?-
За нея забравих...
ДА БИХ МОГЛА
Да бих могла да те целуна бърже,
а после тичешком да се оттегля.
И като рибка да се шмугна в бързея,
да знам, че любя някого последно,-
-И да лудувам с рибка златоперка;
-да се усмихвам на лъча в листака;
-да чувствам, че си там
и нека да те прегърна...
и така нататък...
Да, нека да остане мойто искане
до следващото пролетно препускане.
* * *
ЗАСВИРИ ГЪДУЛАРЮ
тази, моята песен...
Как протягах ръка
пеперуда да търся.
Как от ранни зори
тичах скрита в житата.
Засвири ми сега
за деня, за цветята...
Засвири гъдуларю,
тази, моята песен...
ДУШАТА МИ
Душата ми сякаш е вече разнищена,
прозира през нея едничка тъга.
И вплитат, понякога, малките нищелки
една самота, само една самота.
Поглеждам навън и в зимен ден нищото
ме стрелва със своя злокобен език.
Ех, има ли в мрака, на злото и нищото,
радост нечакана в тоз земен вик?...
Гледам зареяла поглед в простора
слънце да блесне във самота.
Има ли днес сред живота безгрижния
малко надежда и в мойта съдба?
Има ли днес на живота в премяната
капка живец във простора ми сух?
Има ли днес, в тоз живот на промяната, -
Има ли Святия Дух?!?...
ДЕЛНИК
Ти си с мен,
но това едва ли е нещо,
щом се чувствам във плен
и ме парят сълзите горещи.
Щом животът щастлив
се изнизва през моите пръсти,
а денят е горчив
във очакване ти да се връщаш.
Ти си с мен
след неспящи, осъмващи делници.
Ти си с мен.
Аз съм с теб.
С тези малки прочувствени празници...
ИМА ЛИ
Има ли някъде спомен -
като нощ,
като ден?
Има ли някъде ромон -
като ручей,
като изгрев свещен?
Има ли весели празници,
изтъкани от радост и смях?
Има ли мъдрост и делници,
като пролетен грях,
като пролетен грях?...
Грее ли утро батистено?
Звучна ли песен струи?
Има ли праведна истина?!?
А свобода на души???...
Има ли?!?...
ЗЛОВЕЩО Е
Зловещо е някак
да пиша за мрака...
За слънцето? -
Много блести...
За вятъра?... -
Свири безспир в гъсталака...
За птицата? -
Само цвърчи...
Сърцето въздиша.
За теб ли да пиша?!?
ЕТЮДИ - АВЛИГИНА ДУША
Шумен тропот на копита
и каруца в бесен бяг-
сякаш литнала змеица
в полунощния сумрак.
Звън камбанен се понесе...
Някой свиреше триптих
и въздъхнах облекчено,
със юргана се покрих.
Песен волна в долината-
чучулигина душа-
и отново в тишината
пълпна весела игра.
Той задиря бяла Станка,-
смях момински, весел смях...
Някой тихичко проплака-
бебе в люлка, мамин страж.
Ех, балкани горделиви
са поели песента
на гугутки, и авлиги...-
тръпне моята душа
Чуй, пчеларю, песента ми
на авлигина душа...
КОТЕШКА ДИЛЕМА
На улица спеше си кротко,
във кошничка малко кутре.
До него домашната котка
протягаше лапички- две...
С муцунка подуши, кахърно
потрепна със своя мустак.
Къде ли е твоята майка?
Дали да те взема все пак?
Такава дилема стоеше,
пред котето в нашия двор,
а в кошчето спеше детето
на някой незнаен позьор...
ЛАЙТМОТИВ
Щом жарава изтлее,
само пепел остава.
Стине гръд, че във нея
тежък хлад се стаява.
Тръпнат в ледена искреност
чувствата, вече изстинали.
Можем ли пак да поискаме
своите отколешни истини?
ЛЮБОВТА МИ
В морето на моята есен
няма кой днес при мен да приседне.
А животът, по своему тесен,
пак припява под знака небесен.
Любовта ми е светла окова,
златно везана с бисерни миди.
Всяка от морското дъно извадена,
всяка за мен е тъй свидна.
И за нея сърцето ми трепкаво
ту примира, ту радостно пее.
Има във всяка по малко от всякого -
от морето, вълните и кея.
И така сред житейските бури,
всред вълните и морската пяна,
пак отново ръка ще протегна... -
Мойта свята любов да прихвана.
МЕЧТАТА МИ
Мечтата ми изпълва ме със горест,
Не мога да я стигна изведнъж,
но мисля все за нея.
Като болест,
тя гони ме и шепне: "Дръж ме, дръж!..."
Но щом до нея плътно се сближавам
и мисля, тръпна, редом че стои,
като че сняг - за миг се тя стопява:
"Тъй лесничко не ще ме стигнеш ти"!
Та все край мен приплъзва се мечтата -
като че ли надсмива ми се тя.
Пък аз си мисля, че мечта самата
ще стана аз.
И с нея ще летя!
МЕТАЛ ТЕКСТ
Вика някой из мрака-
плиз...
И часовник тик-така-
плиз...
И кръвта му завира-
плиз...
А душата не спира-
плиз...
Виж, не чакай, махни се-
плиз...
Гледай слънцето!
Скрий се!!! –
плиз... плиз...
МОЯТА ГОЛГОТА
Моя обич, прегърнах Голгота и толкоз,
а на тебе оставих ти- нищо.
Да се бориш с живота, както предния път,
вече знам, че за теб съм излишна.
Нека пеят камбани из мрачните дни,
нека свирят виелици зимни,
ти всред тях ще се луташ, из калните дни
и ще казваш,- не са ли предишни?
Пей овчарю на своя пастир,
песен лека за пътя пространен,
та да чуе и мраз да обжегне гърди,
да усети таз болка на странник...
И поела свободна, със своя ветрец,
пролет свежа ще грейне върбите,
и наведени, всяка, сред гордия лес,
смело утре ще вдигнат снагите.
Пейте всички на воля, мои дивни дъги
и огрявайте с цвят небосвода...-
Аз ще гледам, безмълвно,
тези спомени зли
и ще казвам,- това е Голгота.
ТАЗИ НОЩ
Тази нощ на деня ми прилича,
щом в гърдите сърцето тупти,
щом с любов ти на мене се вричаш
и звездите са в твойте очи.
Тази нощ е омайното утро,
на безкрайния звезден покров.
Тази нощ ти си с мен,
а пък утре -
ще те чакам пак
моя любов!!!...
ЦВЕТАРКА
Моля, купете букетче...
Вижте, цветче до цветче
са покрили малките клонки...-
може с иконки...
Моля, купете букетче...
Скреж по малките пъпчици има,
но когато се махне сланата
ще разцъфнат...
Моля, купете букетче!...
СЪСТЕЗАНИЕ
Лудо препускане -
бяг подир бяг.
Стегнати мускули -
стяг подир стяг.
Мишци обтегнати.
Блясък в очи.
Пак ще се срещнеме -
вятър фучи.
Мишци железни
можеш ли спреш,
щом на желания
хукват в копнеж.
ЛЕТЯЩАТА МРАВКА
В един прекрасен слънчев ден,
крилата мравчица една,
решила да помогне във беда
на малка мравка в своята гора.
Нарамила се с цялия товар
и литнала... Но ето че сама
попаднала всред сенчеста гора,- а там
градина, парк и красота.
Огледала се мравката, решила,
че тази красота я най- опива
и литнала...
Къде, кога, по кой ли знак
попаднала всред тайнствения мрак
на клетка с лъв във градски
зоопарк. Но на лъва
не му било до мравки, за беда,
та даже и летящи не му липсват
и като цар на всички в пустошта
проводил я по някаква следа
за нея най- добра...Но мравката
бунтарка си била и литнала
към птиците с крила.
И както си летяла най-подир
в опашка на паун се приземила.
Разхождал се паунът във захлаз.
Решила мравката - на него подобавам аз.
И както се прехласнала - паунът клъв,
и мравката послужила за стръв.
Крещи си мравката, пътувайки в корема,-
От тебе по- красива съм с крилата,
защото ме обичат за делата.
Такава мравка где ли се намира
щом и отвъдното не я възпира?
ЛУННА ПЪТЕКА
Кой те роди на земята?
Кой те нарече така?
Кой ти показа зората?
Кой те с любов призова?
Кой от небесния покрив
днес ти посочи деня?
Кой на ръцете си носи,
твоята тиха тъга?
Ти и не мислиш за Него,
весел и жизнен вървиш.
Пътя поел си тъй смело,
без да потрепваш дори.
Може ли ден, без закрила?
Може ли нощ, без покой?
Може ли в свян да примира
влюбен, залят от порой
тайни- неказани, сладки,
песни- несбъднати дни,-
тихи и кротки, и кратки...-
Кой ли ги тях замени?
В тебе сърцето линее,
в тебе тъгата цъфти,
даже обгърнат на кея,
лекия бриз не шепти...
Всичко е кратко и ясно, -
Фарът задрямва в зори...
РЕНЕСАНС
Стена
олющена и гола.
Край ъгъла
стои сълза.
На тънка нишка
се проточва.
Със паячето
през нощта...
А сивкава стената
гледа -
самотна,
грозна,
в пустота.
И тя
оставена е
на
съседа-
при тази,
малката сълза.
* * *
КРАЙНА СПИРКА
от живот безраен -
ето че дошла е старостта.
И пред мен застанал е стражарят
на живота или на смъртта...
Мрамор сив от някого обкичен
ще подсеща, че съм още жива
и цветя поставени прилично
нечия любов ще ми откриват...
А животът в своята омая
пак ще вае приказни лета...
Вярвам, а сега дори ви моля -
не тъгувайте за старостта...
ЗАЩО ЛИ
Защо ли мислите ми тъй се гонят?
Обичам те... Но сън ли е това?
Долитат лудо, като цвят се ронят
в сърцето ми най-нежните слова.
Развихрят в мене буря всемогъща
и в жадни ласки се преплитат в миг.
Не си ли ти все оня, вечно същият,
дарил ми своя благ и ведър лик?
Днес искам да забравя тази радост.
Животът ми е моята тъга.
Днес няма где глава да подслоня.
Стопи се рано чистата ми младост...
ЗА СЕБЕ СИ
Като някой самотник бездомен
със мечта своя разказ ще почна,
за да бъда към някого точна -
да остана за някого спомен.
Тя е скрита дълбоко в сърцето,
цяла в мене - крещи и бушува...
Мойта част от живота - отнета.
Ала кой ли, тревожна, я чува?!?...
Та така си живеем с мечтата...
И след толкова много неволи
се теша със реда на нещата.
В мене диша любов.
...За кого ли?!...
ИСКАМ
Искам!!!
Искам да попия сълзата,
която среднощ в самота си изплакал.
Искам!!!
Искам да видя зората
и утрото ясно със изгрева златен.
Искам!!!
Искам със теб да сме двама
така, неразделни:
- и днеска...
- и утре...
Обичай ме! Знай, че обичам теб само -
и в нощ на отмала,
в лелеяна сутрин.
Искам!!!
Искам!!!
Но ти ме оттласна.
И някакво чудо тогава с мен стана.-
В очите ми златна сълзица проблясна.
Та днеска
единствено тя ми остана.
* * *
КАМБАНЕН ЗВЪН…
напевен звън...
отеква вън...
И няма сън.
Сърцето спи,
очите спят.
И пак си ти
във мене ад.
Искри зора.
Блести звезда.
Една сълза
изтрих с ръка.
Отеква там
отново сам
камбанен звън
във моя сън.
КРАЙ ВОДОПАДА
В усоето полъхва хлад
и мокрият шумак е тъй потаен...
Стаила дъх, изправям се в омая
пред този тъй спокоен микросвят.
От срещната скала се спуска диво
кристалната снага на водопада
и примирена долу се разлива
в зениците ми смесила тъй дръзко
и моята сълза,
и свойте пръски.
За миг магия сякаш ме пробуди.
Пъстървичка в падалото се шмугна лудо.
Потрепна утрото,
запали камънака...
Сърцето
своя светъл ден дочака...
ЛУНЕН ЛЪЧ
Лунен лъч се търкули в нощта
из луната златиста, сияйна.
Цопна в локва пред нашта врата
и безмълвно притихна... до края.
Поогледа се. Врътна се. - Как,
щъркел бял и локвата бяла...
Но не щеш ли всред лунен бивак,
облак бял го измести в безброя.
И тогава от локвата кал, без жал,
само жабите взеха да квакат...
Това е за поука на дете.
Щом види кал, а вземе и закичи
най- бисерни, незнайни стихове,-
То на свинята ли ще заприлича?!?.
НА СЛУКА
Недей забравя дните ни,
ни спомена за мен -
с прегръдките стремителни,
с любовния ни плен...
За тях - жарава палеща
в гърдите пак блещука!!!...
Недей забравя дните ни!!!
На слука...
НЕВЪЗМОЖНО
Мили Боже, ще ли може
огънят да запламти?
Дали туй, що мен тревожи
бързо ще отмахнеш Ти?
Дали дните мои грешни,
що покрити са със лед,
Ти със свойте звучни песни
ще превърнеш в майски мед?
Или моята несрета,
що в гърдите ми тежи,
ще отмахнеш от сърцето? -
Погледни ме Боже, Ти!...
И за дните, що тревожат
мойте мисли и мечти,
Ти ще кажеш, - Невъзможно
с Бога тъй да се върви.
ПРОСТО ЧОВЕК
Изглеждат ненужни тук всякакви думи,
аз искам да бъда Човек.
Да вярвам, че изгрева в поглед разумен
ме води по пътя не лек.
И в унес поела из светли пътеки
да сещам искряща роса.
И с птиците пойни, и леки, и волни, да пея:
- При вас съм дошла.
А погледа благ да ме среща с усмивка
из моята майка земя...-
Та с песните знойни и леки, и волни,
Човек да съм ...-
Значи мечта!!!
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
маскарад
съдба
пиянство на един народ
ромоли дъждът
желания
надежда
отзвук
на слука
стон
пак
звезда от безкрая
с утро ли
мечтая
въпрос
отзвук
ден прелъстен
как ли
история
навеки под иго
сън
мечтата ми
прости
просто човек
за себе си
сбогом
тъжба
метал текст
жега
лунен лъч
пегас и пегасина
святата майка
клетник
на тях
летящата мравка
моята голгота
обич за обич
да бих могла
състезание
цветарка
невъзможно
душата ми
обичам те живот
зловещо е
етюди- авлигина душа
пак е ден
крайна спирка
детство
има ли
налей си вино
искам
котешка дилема
лейди мацка
лунна пътека
любовта ми
за вечност
обич
камбанен звън
делник
лайтмотив
защо ли
ренесанс
зов
рефрен
еделвайс
тази нощ
дар
да обичаш
Здраве,любов и хармония,гарнирани с обич!!!:)))
цитирайka4ak написа:
Здраве,любов и хармония,гарнирани с обич!!!:)))
Нека да са от твоите уста в Божиите уши. Пожелавам и на теб щастие и много усмивки:))))))))))))))))
Бог да Благослови сърцето ти, и опази стъпките ти, до денят в който душата ти се срещне с Него!
Алекс
цитирайАлекс
pevetsa написа:
Бог да Благослови сърцето ти, и опази стъпките ти, до денят в който душата ти се срещне с Него!
Алекс
Алекс
До последния миг надеждата ни крепи. Благодаря ти и крепко здраве ти желая.Щастлива 2011 година.
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
