Постинг
23.04.2011 20:11 -
майка
Тя вървеше. Беше се извила на дясно под формата на буквата"Г", така, че пазарската й чанта да не допира земята.Жената беше надхвърлила седемдесетте и едва се движеше между колите на паркинга. Но в момента, в който поиска да се покатери на тротоара, лявата й обувка се отметна настрана и не й позволи. Тя се подпря на издутата чанта и пак я остави. Поизправи се и като риба на сухо, пое няколко глътки въздух. След това разтвори рамене, явно се надяваше и те да й съдействат, и въздъхна. Гледах я. Малките обувчици, които се виждаше, че не бяха по нейна мярка, вече доволно разкривени и поизхабени,насила изпълняваха функцията си. Коя ли друга ги е изоставила, за да облагодетелства потърпевшата?... Лявата - навирила нос, с изчезнала пета, продължаваше да не изпуска крака й, а дясната беше в кротък унес. Все още тя не смееше да продължи. Понаведе се да хване дръжките на чантата, но се поколеба. Престраших се.Хванах да й помогна. Тя се възпротиви,като не изпускаше едната дръжка. Чантата беше препълнена с агнешки плешки и други дреболии за празника. Жената не беше сигурна,че пред нея не стои някой, който може да й отнеме богатството, но аз я успокоих и тръгнахме да пресичаме улицата.Тя едва вървеше, подпряна на мен. На средата на улицата искаше да спре в изблик на силна болка, но светофарите не бяха програмирани за това и колите с настървение настъпваха педалите. Имах чувството, че я грабнах цялата, независимо, че вървеше, защото ситуацията ни притискаше. Стигнахме на отсрещния тротоар. Тя ми благодари с извинение,че съпруга й е със счупен крак и само тя може да пазарува. Да, тя беше успяла да напазарува, за да посрещне своите близки на празника, а други?...- някъде далече се криеха от бомбите, за да запазят себе си и децата си. Коя ли майка не би направила това и не би се жертвала за своите близки? Много са... И тези, на които насилствените природни бедствия им отнемат най-скъпите, дали и те могат да не скърбят? Велико майчино чувство- майката не може да не обича.Да, но има и друга по-велика обич,- тази, която ни завеща Дева Мария. Тя отдаде своя Син да бъде разпънат на кръст с беззаконниците. Сърцето й е кървяло от болка, но тя е изпълнила Божията воля,- За възкресението и живота, за всички нас.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
