Постинг
13.01.2012 11:23 -
последен миг
В мансардата на моя свят живот
една любов ме чакаше с надежда,-
Звезда изгряла, в звезден съпровод,
облъхна ме с невидимата нежност...
Копнежен вихър в люлка залюля
живот пресъхващ в залеза на сянка,
бълбукащата песен пак запя,
клокочеща, във вихъра на танца...
Преливащи вълни край вълнолом,
във бели пръски, с чувствата поели...
Тревожна пяна, в своя бистър звън,
поемаща ,разпръскваща, зовяща...
И тишина...-
безбрежност безпределна
в надеждата
на свята бяла нежност...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
