Постинг
02.05.2012 18:05 -
посветено
Автор: mihala
Категория: Поезия
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.05.2012 10:49
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове:
11
Последна промяна: 03.05.2012 10:49
с обич
Мили Боже, ето ме... значи...
Влезнах в храма, защото боли
и сърцето, покрито е с рани,
а душата кърви ли, кърви...
Влезнах в храма да търся закрила,
че то червеи лазят навред
и в гърдите ламя се е свила,
и преприда живота ни блед.
Живинката изтръпва от болка,
а кратунките плачат на плет
и комата изчезва с душата,
а тревата прилича на смет.
И сега ще ти кажа, о,Боже,
погледни от престола си благ,
че така да живеем не може-
всеки беден, а друг е богат.
Погледни и на тези юнаци
и води като млади коне,
да узнаят, че хляба е сладък
щом към Бога протегнат ръце.
И недей да ми казваш,че ази
искам много на тази земя.
Аз ще кажа:- Бог да ни пази
и тогава... ще махна с ръка.
Еремия 34:17;
Мили Боже, ето ме... значи...
Влезнах в храма, защото боли
и сърцето, покрито е с рани,
а душата кърви ли, кърви...
Влезнах в храма да търся закрила,
че то червеи лазят навред
и в гърдите ламя се е свила,
и преприда живота ни блед.
Живинката изтръпва от болка,
а кратунките плачат на плет
и комата изчезва с душата,
а тревата прилича на смет.
И сега ще ти кажа, о,Боже,
погледни от престола си благ,
че така да живеем не може-
всеки беден, а друг е богат.
Погледни и на тези юнаци
и води като млади коне,
да узнаят, че хляба е сладък
щом към Бога протегнат ръце.
И недей да ми казваш,че ази
искам много на тази земя.
Аз ще кажа:- Бог да ни пази
и тогава... ще махна с ръка.
Еремия 34:17;
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол