Постинг
04.05.2012 11:08 -
накратко
Автор: mihala
Категория: Поезия
Прочетен: 579 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.01.2017 22:48
Прочетен: 579 Коментари: 0 Гласове:
10
Последна промяна: 09.01.2017 22:48
Задаваше се тих спокоен ден. По безлюдните улици проблясваха тук-там локвичките, единствени свидетели на току-що изцедилия се дъжд. Дядо Йоцо,не дядо Иван...е, ще го нарека дядо Муньо, та да не ме набедят в пристрастие, взе стария си бастун и за по-голямо самочувствие, започна да го размахва из въздуха .Демек не е стар и няма нужда от него, нищо че вече беше попрехвърлил седемдесетте. Все още сърцето му беше младо.Та така... Нашия дядо Муньо излезе на разходка по изчистените от прахта улици. Локвичките проблясваха на появилото се слънчице и Муньовото сърце се разтапяше от удоволствие. И как ли не, когато наоколо нямаше кой да му вика и да хока за развяващия се бастун, па да не говорим за висящите му потури. Нали сега модерно им викат панталони, но той си знаеше. Неговите единствени потури все още се държаха на връвчицата, която беше сложил, за по сигурно, та да не паднат. Слънчицето блещукаше и нищо не можеше да заслепи вече позамръкналите от виделината очи. Пустия диабет и той си беше казал думата, а дума на две не се дели. Или е или не е... И сега Муньо държеше на това, въпреки възрастта си. Щом речеше нещо значи е казано и трябва да се изпълни. Та независимо от притихналите улици, той крачеше бодро. Оставаше само и да си запее неговата. Е, не че си я спомняше, но все нещо се прощракваше из проядените му зъби. Днешния ден беше определил да посети хубавото жи- пи. Бай Муньо наричаше така младата докторица, дето със сладка усмивчица винаги го отпращаше с думите- нищо ти няма Муньо.Нали пенсийката ти е същата.Ще ти стигне за лебеца, а бай Муньо под мустак, дяволито я поглеждаше, сякаш всичко му е наред.Та как да й каже,че да я разубеди. И сега, крачейки без пукната копейка... и пак тези думи... ще вземат да ме набедят, че съм русофил, си мислеше бай Муньо, се заглеждаше в блестящите, изрязани като от станиол, локви. Ах, тези очи нещо му изневеряваха...Той примигна и започна да бълвочи из локвичката с бастуня си... Един слънчев лъч му беше изиграл лоша шега... Дядо Муньо се наведе, но в нея нямаше желаната паричка. Едва се надигна и погледна към зачервеното от смях слънчице. Все пак него го има... Някъде далече се чуваха клаксоните на прехвърчащите, нищо неподозиращи, автомобили. Денят продължаваше да се търкаля из поизбледнелите от топлината улици.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
