Постинг
28.10.2013 03:51 -
бустаня на бай Ганя
Автор: mihala
Категория: Поезия
Прочетен: 521 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2013 20:23
Прочетен: 521 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 02.11.2013 20:23
Някои казват- "да бъда или да не бъда", а аз ще кажа -"да напиша ли нещо нормално или колкото е по-шантаво,толкова повече ще се хареса." Човек може да се замисли. Дали има щъкащи по земята индивиди и дали са по земята или не. Дали са индивиди или не. Да приемем,че са. Тук предоставям богат избор на читателя . Да избере какъв да е този представител, ако го има ...
Възрастни из страната ни бол, особено ако попаднеш във време за взимане на въздух т.е. време за отмора. Нищо, че времето им е по всяко време и отморяването им е винаги, но да се концентрираме на едно определено време- слънчево, препичащо ,леко подгряващо и унасящо. Улиците и прилежащите им паркове постепенно се изпълват с бастунчета. А каква по-голяма благодат е да седнеш пред маса с нещо, което да запълни полупразния ти поглед. Тук дотичва нещо като сервитьорка, защото облеклото й прилича повече на излезла от бъчвата кръчмарка, а заведението претендира за що годе нормално. Хвърля ти картофките, придружени с омотана вилица в смачкана салфетка.
Поглеждаш и се чудиш. Дали да опиташ и от кое по-напред?... Да си избършеш ли съмнителната чистота от вилицата или да се престрашиш да си боднеш картофче. Да, за жалост и те са топнати в мазнината, и изсипани в размазаната чиния. Липсват подправки- по конкретно сол, а за други да не говорим.
Дали сме в Европа или в Бустаня на Бай Ганя. Това ще кажат младостачкуващите.
www.youtube.com/watch
Възрастни из страната ни бол, особено ако попаднеш във време за взимане на въздух т.е. време за отмора. Нищо, че времето им е по всяко време и отморяването им е винаги, но да се концентрираме на едно определено време- слънчево, препичащо ,леко подгряващо и унасящо. Улиците и прилежащите им паркове постепенно се изпълват с бастунчета. А каква по-голяма благодат е да седнеш пред маса с нещо, което да запълни полупразния ти поглед. Тук дотичва нещо като сервитьорка, защото облеклото й прилича повече на излезла от бъчвата кръчмарка, а заведението претендира за що годе нормално. Хвърля ти картофките, придружени с омотана вилица в смачкана салфетка.
Поглеждаш и се чудиш. Дали да опиташ и от кое по-напред?... Да си избършеш ли съмнителната чистота от вилицата или да се престрашиш да си боднеш картофче. Да, за жалост и те са топнати в мазнината, и изсипани в размазаната чиния. Липсват подправки- по конкретно сол, а за други да не говорим.
Дали сме в Европа или в Бустаня на Бай Ганя. Това ще кажат младостачкуващите.
www.youtube.com/watch
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
