Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2013 15:51 - наболели въпроси
Автор: mihala Категория: Поезия   
Прочетен: 715 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 27.12.2013 16:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Започвам да пиша с копие от мой коментар по повод статия на проф.Вълканов- "Опасност от фашизъм и необходимостта да се противодейства на тази опасност".
5. mihala -
11:55
"Отговор на Качак- Всеки човек отговаря за делата си, но това, че написаното е 100% истина не го отричам.Това,че хиляди избягаха от страната-също; това,че пълним главите на децата с талаш-също; това,че хиляди бедни и болни хора са поставени на психически и морален тормоз- също; това,че се взима залъка на тези, които са го постигнали с труда си -също;това,че лумпените, които не могат да мислят се поставят на постове,защото като роботи изпълняват и довеждат до непредсказуеми последици нациите- също; това,че... съгласна съм с написаното, а за идеологията му не споря, защото е достатъчно умен и титулован, за да прецени сам. Може ли да се сравни калинка, но не летяща,а човешка,с мислите на този човек?Не сме създали още критерии за човешко създание. Ще ти насоча погледа към обкръжаващата ни среда.Какво се случва и може ли да се излезе от нея? Не сме щрауси за да заравяме главите си в пясъка, защото всичко рекушира върху нас или надежда всяка тука оставете!?!..."
 Не мога да забравя това, което ,може би, занимава немалко умове. Всички го виждаме, но не смеем да го изразим. Този страх е останал у нас още от...- всеки може да си отговори на този въпрос . Но трябва ли да мълчим пред това, което може да донесе на човечеството неминуема гибел? Тук ,според мен , трябва да си поставим въпроса,- Що за човек съм, щом у мен няма нетърпимост към неправдите, па макар и те да касаят моето и на поколенията съществуване? До къде сме стигнали, щом си затваряме очите за явни неправди и извращения. Мислим за високи неща, за развитие на технологии, за достигане на неизследвани висоти, за нови открития, а не разсъждаваме върху елементарни насъщни нужди. Тогава наистина ли е имало еволюция или е имало деволюция.Нараства необходимостта от промяна на виждането за развитие на човешката личност.Съществували са гиганти,които са населявали земята. Нима ние не сме преки наследници на тази цивилизация и след колко време ще достигнем, при едно спираловидно движение, пак до същото състояние. Можем ли да спомогнем за цялостното възстановяване на индивида или да се примиряваме с недостойните изменения, които ни предоставят немислещи създания. Трябва ли да разчитаме на недостатъчно развити мозъчни структури? Та ние сме създадени по образ и подобие на Бог, а това означава всесъвършени индивиди във вселената. Или с нашата инертност, да разчитаме на друг да ни свърши работата, изпадаме в безтегловност и се носим по течението ,без да излизаме на брега. Какво е очакването ни???... Не е ли редно не само да витаем и да фантазираме за недостъпни висоти, да ги облечем с реална плът. Тук ,стигам до извода на г-н Дянков за закостенелите старци, които може би следва да отстъпят място на други умове, които ще могат да се справят с новите задачи, стоящи и крещящи пред човешката личност. 


Тагове:   умове,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Намери се още един титан
28.12.2013 06:47
на заплетената мисъл...
цитирай
2. mihala - на заплетената мисъл. . . От твоите ...
28.12.2013 18:07
apostapostoloff написа:
на заплетената мисъл...


От твоите писания следва,че трябва да дръпнем казанчето на тоалетната...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1205826
Постинги: 1596
Коментари: 1283
Гласове: 8899
Спечели и ти от своя блог!
Архив