Постинг
17.02.2014 06:30 -
последно усилие- шеста част
6.
Някои лекари смятаха, че всичко зависи от тях, но д-р Милчев не беше сред тях. Претръпнал в професията, по един или друг повод, изричаше думите довиждане или сбогом... И в този момент беше готов да изрече.... но Бай Ставри отвори очи и с присъщата му увереност започна да задява младата стажантка. Силата на волята и желанието за живот го бяха върнали за кратко.Но това, което се беше случило в главата му продължаваше да озадачава д.р Милчев. Спомени и желания, минало и настояще, чувство за реалност и мистика... Всичко се беше преплело в една малка част от неговото същество.Но Ставри не знаеше това. Той беше тук и сега, и всичко, което преживяваше за него беше реално преживяно... Самолетът леко започна да се накланя и да се насочва директно надолу. Ставри не успяваше.В салона пътниците, в поза ембрион, се молеха, всеки на своя си Бог и никой не смееше да погледне настрани. Хванали здраво близките си те очакваха, но и се надяваха... Ставри беше... Той не вярваше на очите си. До него застанал висок красив младеж ръкомахаше и разговаряше нещо. Ставри не долавяше нито виждаше други, освен отвреме навреме появяващата се стюардеса. Красивия младеж като регулировчик насочваше самолета. Попаднал в някаква водна светла пързалка той се носеше без да се усеща никакво сътресение от ставащата катастрофа.Мисълта на Ставри трескаво работеше. Как е възможно? Дали не бяха попаднали в тунел на безтегловност и гравитацията не се усещаше. А самолета ,под контрола на сияещия младеж, за което Ставри си обясняваше със слънчевия отблясък, плавно продължаваше да се плъзга, необезпокояван от никакво препятствие. И постепенно, леко се приземяваше. Ставри ,след миг на неверие, се огледа.Той беше сам до догарящото крило на самолета. Хората ги нямаше...
Някои лекари смятаха, че всичко зависи от тях, но д-р Милчев не беше сред тях. Претръпнал в професията, по един или друг повод, изричаше думите довиждане или сбогом... И в този момент беше готов да изрече.... но Бай Ставри отвори очи и с присъщата му увереност започна да задява младата стажантка. Силата на волята и желанието за живот го бяха върнали за кратко.Но това, което се беше случило в главата му продължаваше да озадачава д.р Милчев. Спомени и желания, минало и настояще, чувство за реалност и мистика... Всичко се беше преплело в една малка част от неговото същество.Но Ставри не знаеше това. Той беше тук и сега, и всичко, което преживяваше за него беше реално преживяно... Самолетът леко започна да се накланя и да се насочва директно надолу. Ставри не успяваше.В салона пътниците, в поза ембрион, се молеха, всеки на своя си Бог и никой не смееше да погледне настрани. Хванали здраво близките си те очакваха, но и се надяваха... Ставри беше... Той не вярваше на очите си. До него застанал висок красив младеж ръкомахаше и разговаряше нещо. Ставри не долавяше нито виждаше други, освен отвреме навреме появяващата се стюардеса. Красивия младеж като регулировчик насочваше самолета. Попаднал в някаква водна светла пързалка той се носеше без да се усеща никакво сътресение от ставащата катастрофа.Мисълта на Ставри трескаво работеше. Как е възможно? Дали не бяха попаднали в тунел на безтегловност и гравитацията не се усещаше. А самолета ,под контрола на сияещия младеж, за което Ставри си обясняваше със слънчевия отблясък, плавно продължаваше да се плъзга, необезпокояван от никакво препятствие. И постепенно, леко се приземяваше. Ставри ,след миг на неверие, се огледа.Той беше сам до догарящото крило на самолета. Хората ги нямаше...
Гигантско опасно растение вирее на Витош...
ЛОВЯ ОТЧАЯНИЯ МИГ
Уважаеми админи!! Аз съм този трол и хей...
ЛОВЯ ОТЧАЯНИЯ МИГ
Уважаеми админи!! Аз съм този трол и хей...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
