Бърза, подтичва, но нищо не прави,
все се старае горкана,
иска със нея да бъдат другари
дето са в нова премяна.

Бързо житейските чувства минават.
Светло е вън, но дали?
Нечии мисли... дали заслужават,
я съпробождат в зори, -
мислите светли за дните велики,
що са затрупани днес,

а ние копаем сълзите на дните,
що са венчани нощес...

Мисли притворни за дните съдбовни
никой не вижда дори.
Плачат разголени минали тайни,
бивши герои преди.

Как да погледнем на тази история,
как да разперим крила,
щом на очите ни има наморници
с тъмни до черни стъкла.

Свирят комини на тракащи влакове.
Свири последният час...
Ние сме минало с минали знакове...
Няма и никой след нас ,-
Само останали ровове тъмни...

04.03.2014г. 

Много хубаво се е получило! И най-вече, съвременно.

Улучих ли джакпота?