на баща ми

Тревожни дни тревогата раздират,
а после безпощадно я захвърлят
във локва кал,останала на пътя...

От там преминал дорест кон,
потеглил куп железни чукала.

За да засити, с нещо, той глада
за истината на една Голгота.

А бе живял и труд, и радост даже
на близки, и познати е дарувал.

И с вяра, истина, надежда свята
в сърцето си Живота споменувал.

Така с отворени очи, в надежда свята,
до сетен дъх се радвал и тъгувал.

А утрото със своя сетен дял
отнело спомена,че е живял
за другите, 
за тяхния живот и Утро.

Тъгата пак разкършва рамене,
за да покаже,че е все готова
на живата си нива да оре,
поставена за нечия основа.

9.09.2014г