Не плачи, не плачи, мое лунно дихание. Не остави ли някъде моя любим ? Не забрави ли истини- искреност свята и пламенна? Не забрави ли чувства, всред взора незрим ?
Плаче тихо капчукът до покрива прашен. Плахо клони разклаща, отлетяла любов. Но желания святи отново подхващат малка пролетна песен сред простора любим.
Трепват пролетни листи и чувства крилати полетяват на воля да посрещнат деня. А тъгата отново, тревога незвана, пак почуква, самотна, на мойта врата.
Плачат пролетни листи...
30.10.2014г

Не се давай на тъгата, колкото и настоятелно да почуква.

Поздрави и усмивки!

Не остана място за друго.Честит празник и успешен ден ,БУДИТЕЛЮ !!!