ИЗСТИНАЛИ ЧУВСТВА

Има нещо, което
от спомени вечни
тъгата разнищва
и тичат край мен
запалени свещи- 
зовящи, несбъднати
стихове.
Мечтания нежни
и нежни копнежи,
притихнали в нощи
безбрежни,-
Та моята песен, 
и твоята истина,
желания спират
метежни

в изстинали чувства...

‎18.‎4.‎2014 ‎г.

ИСТИНИ ПРЕДВЕЧНИ

Когато в дни на злост и зла промяна,
на тебе чувствата изписвах,
и истината няма, и боляна,
на сънищата я орисвах... -
Прощални дни на истини предвечни,
оставени на дребни, кратки грешки,
а спомени, с които сме живели,
прочувствено кънтяха в грях човешки.

Човешки грешки - истини предвечни,
забулени в мъгла на песен свята,
зовяха ласкаво, а после тихо,
прикътани във пазухите спяха ...

Човешка свяст и истини в позлата...

13:13 ч. 12.1.2015 г.

КОГАТО ИСКАШ

на Тити

Когато искаш
спомените си да възкресиш,
отнели ти единствената радост,
примигваш...
А в очите ти сълзи
напъпилото чувство без пощада.

Когато искаш
спомените си да преброиш,
а те са нищо във сравнение с този,
за който и живота не щадиш...
А песните присвиват те до болка.

Когато искаш
дните си да възкресиш...
Тогава...
не отминавай безучастно.
На слънчевия заник погледни
и пак почувствай,
че това е радост.

Когато искаш, а не можеш сам
да споделиш или
отпосле да помислиш,
поемай своя дял от този скъсан лист
на дни отминали недавно.

Когато искаш...
Но не искай,
по-добре, да се тешиш
със спомените от едно отминало начало...

20.11.2014г

ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ

Във люлка бе заспала сладко, сладко,
но пак живееше във всяко утро.

Зовеше ме към изгревите златни,
полюшваше ме с всеки полъх топъл.

Потрепваше в прохладните ми нощи,
изгаряща в копнежи и мечтания,

закичена в коси от черно злато
на бистър ручей песента запяла,-

Пристигна мъничко позакъсняла...

Такива жар и плам
не бях видяла...

22:02 ч. 29.4.2010 г

УТРО

В тихото горско усое,
на приказна горска дъбрава...-
вървим с тебе двама сами...

Слънцето грее, лъчите огряват -
Заедно с теб... аз и ти...

Пръснат припев и напев чучулиген.
Клончета трепват с нощта...
Моята истина, твоята сила -
чувства разперват крила...

Милва ни взора ... и в процепи снежни
млади надежди стоят...-
Свирят и пеят самите копнежи
в светлия чист кръговрат.

Блясват милувки... 
В ръцете прокудени 
грейнал е новият ден.

С теб сме двамина-
ти и аз сме събудени...

Утро е светло родено.

‎28.‎12.‎2013 ‎г.