Деня е светъл,
а нощта е нощ-
погиват мисли,
стонове вековни
и няма някой, нейде,
изведнаж 
да приласкае 
хиляди бездомни.

Върви светът,
кервани от тълпи
невиждащи, протяжни
и безбожни,-
човешки горести,
човешки дни,
в които царя е 
бездушието.

Зора и мрак,
тъга, и чар,
отрекли се 
от мислите човечни.
Отлитнали мечти
за зов и вяра
на вихри 
радостно далечни.