Постинг
09.10.2015 15:43 -
размисъл
Автор: mihala
Категория: Поезия
Прочетен: 464 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2015 16:26
Прочетен: 464 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 09.10.2015 16:26
РАЗМИСЪЛ
Студено е и зимата настъпва. Изгрява ден, след него тъмна нощ. Звезди проблясват, но тъгата подло надниква и запява своя зов. Блещука изгревът. Земята лудо запява в своя ежедневен впряг. И някъде засвирва, пак отново, забравено возило на моряк. Забравен зов на светлина предвечна, оставен за допяване,уви... Така решил е днес в нещастна вечност, отхвърлен от живота си... Дали човек е или нечий пес, пробудил се всред утрото нощес?
9.10.2015г
Студено е и зимата настъпва. Изгрява ден, след него тъмна нощ. Звезди проблясват, но тъгата подло надниква и запява своя зов. Блещука изгревът. Земята лудо запява в своя ежедневен впряг. И някъде засвирва, пак отново, забравено возило на моряк. Забравен зов на светлина предвечна, оставен за допяване,уви... Така решил е днес в нещастна вечност, отхвърлен от живота си... Дали човек е или нечий пес, пробудил се всред утрото нощес?
9.10.2015г
* * *
О,моя болко,
в истините свои,
защо не спреш
сърцето да гориш.
Не знаеш ли,
че в твоите окови
не може
светлината на струи.
Предвечна участ
с болката играе,
разтваря се
и пламенно блести.
И вярва си,
дори сама не знае,
че болка свята
няма да боли.
А тя щастлива
ще изтлее само
във чувствата
на своята забрава.
9.10.2015г
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол