ARDASHES- mihala


С О Й К А 
с о ф и я
от същия автор: изстрадано сбогуване- лирика; всежелана- лирика; клетник-лирика.
ПЪРВА ЧАСТ АВЛИГИНА ДУША

* * *
ЕДНА СТРАНА на бедност, нищета, от зла прокоба кой ли ще избави. Изровиха земята и с пръстта издигнаха грамади за окови... Прокраднат лъч за радост, доброта просветвал в мрака на беда човешка, запалените факли на тела протягали ръце към Бог  с насмешка- и ни молитва, ни сърдечен стон за покаяние в дните нечовешки.
ХУБАВА СИ, МОЯ ОБИЧ
Хубава си, моя обич, като руйно, прекипнало вино, като нива, оран пожелала, като птица- волно полетяла.
Дъхава си, моя обич, сладостна с обая на тревите. И през дни, и нощи бързоходни, тихичко прикътана в мечтите.
Обгърни ме, свята моя обич, обич моя, дъхава и нежна. Пременена в свилена одежда, сред искри на извори пенливи и коне развели буйни гриви, да посрещам изгрева с надежда.
Моя, светлоструйна, белолика, моя обич- цъфнала иглика, весело момата ти обкичваш и с целувки нежно я опасваш.
МОЙ СЪН
Ако искаш да бъдеш тиха песен и зов, пей за тази незнайна, невъзможна любов. Пей за всичко, което грабва твойта душа и да искаш не можеш да вървиш все така. Чувства смели съзирай в тази твоя любов и не спирай, не спирай, за да бъдеш все нов. Моя обич голяма,  като пролетен злак, ще запея за двама, но все пак, дай ми знак... Зная твоето име,  а то вечно расте, щом почувствам, че ти си в мойто малко дете. Щом целуна челцето със трептящи лъчи,- ти си всичко, което в мене вечно ехти. И в звъна на камбани, и в житейския звън, ти си моето рамо- аз съм само един сън.
ЗАБРАВЕН
По страничния  стар булевард, забравен, отхвърлен,  вървеше клошар.
Обувка, със зейнала паст,  отдаваше чест на всеки другар  и рошеше  пъргаво  златния фас.
Кратунка от тиква!?!...- За него и тя ще е избавление  всред тази беда.
Но... Той се наведе и  взе я в ръце, а после постави  от въглен носле. Перчема от клонче... Ах, не! Не така!!! Наместо перчема  постави звезда и седна напречно- с човече в ръце, а слънчо извая едно малко телце с искри от звездица.
Последна надежда-  приседнал на пън съдбата погледна към монетния звън...
Кратунката светна, звездата огря и тръгна отново- с монета в ръка... 
ШАХ-МАТ
Ах, каква беда се случи някой взе, че ме улучи някъде навътре, гдето тупка, тупка ми сърцето. И побягвам аз сама с доктора да споделя. Той поглежда и отсича - туй на нервност ми прилича. Нервност, нервност, но нали мен сърцето ме боли. Докторът сърдит отрежда - трябва ти на теб надежда, радост и любов голяма, детска врява...-мила мамо...
Оттогава до сега, все с рецепта си вървя.
ХАЙДЕ НА ХОРОТО
В наше село отзарана, глашатая се захвана, взе да бие барабана и задумка- дум, дум, дум,- Чуйте всички! С ведър ум, днес ще трябва да работим! Хайде всеки за хорото!  На площада ще се срещнем. Безпроблемно да изучим всичко, както ни е учил нашият войвода личен- Личко, кмета ни отличен. Той ще води днес събора, че ще сбира много хора и от всякъде ще дойдат, да изучат занаята- за цървулите, шаята... Та да видят колко значи българинът- баш юначен. Всички взеха да треперят, някои да се чумерят,- как така, че може ли занаята да спори, щом пред чуждите очи трябва да се провери? А пък тъпанът- тъп, тъп...- думка, за да стори път за отбраните юнаци със закилнати калпаци.
СЪСТЕЗАНИЕ
Лудо препускане - бяг подир бяг. Стегнати мускули - стяг подир стяг. Мишци обтегнати. Блясък в очи. Пак ще се срещнеме - вятър фучи.
Мишци железни можеш ли спреш, щом на желания хукват в копнеж.
ТЪЖБА
Из прашни улици в потайна доба, броди тъгата от къща в къща. Излиза пеейки бродяга просяк,  с усмивка кротка бодро я лъхва. Броди тъгата всред лунен блясък. Върти се и пее, с дивия крясък на бухал страшен, в потайни нощи. Тихо е... В малка къщурка - бедняшка, над дете жално майка се вайка. Втурва се вихром тъгата в нея, грабва детето изкустно, бясно, а болна майка злостно и тежко,  оставя тихо в зов за детето. Тича тъгата и весело припка... В нощната доба детенце изхлипва. Мъка изпива младата майка. Няма с какво да направи жалейка, няма пари, нито селски имот, всичко отне й тоз дрипав живот,-
Майно ле, мале, що си тъй жална? Махвай я тази люта закана, що за живот ни не дава сполука, а само тягост и злостна мъка.
БРОЕНИЦА
Поставен пред амвона отзарана, пред хулите и пламъкът потрепва, и болката със някоя надежда, поема своя път с открита рана.
Откликващ на желания и нежност, копнежът и несбъднатият порив, отекват някъде във мен, за спомен, да знам - от теб остана нещо.
Какво ли ще пребъде в нас самите, когато спомените злобно си отидат, - Прекършени сърца и свят без искреност...
Това е може би тя - злата слава, поела свойта участ безутешна без капчица надежда  и без нежност.
НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА НАРОД И РОДИНА Денят беше мрачен,  земята предвечна, оплакваше своята дан.
И смели, и горди,  сълзите човечни, застиляха божия храм.
От дните родени  деца на земята, повярваха в божия съд и тръгнаха смело,  напред към зората, да стигнат мечтания път.
И вярваха в дни  от мечтания обзети, и вярваха в светлия мир.  И вярваха даже в това,  че безмерно, ще бранят живота  безспир.
И с вярата сляпа,  и с тази химера, поемаха божия кръст. И светлия поздрав-  другарю, и брате, бележеше техния път.
Химера предвечна...-  та зло и поквара, прикривала  истина, свяст,- та без да усетят  застинали вечно далече от родния бряг .
Бъдете блажени  деца на земята, отдали живота си свят, та вашата памет  да бди над човека,- За вяра, надежда  и  брат.

СЪН
Звезден дъжд ме събуди в нощта. Някой тихичко в мен заговори,- Погледни ме, подай ми ръка... Ти си тук, аз съм някъде горе.
Огнен плам ме заля и тогаз, всред незнайните звездни простори, полетяхме със тебе в захлас все натам, все нагоре...
Звезден вихър в обятия сля двете нежно трептящи дихания.- Та това беше мойта звезда, а пък аз - бях си твоя...
И поели на воля в нощта постепенно прегръдката тиха се превърна в огромна скала, във която звездите се скриха.
А пък моят вълшебен юнак се стопи в тишината на мрака.
И огря ме огромна,  блестяща луна,- Но пък аз - бях си твоя...
КОТЕШКА ДИЛЕМА
На улица спеше си кротко, във кошничка малко кутре.
До него домашната котка протягаше лапички- две...
С муцунка подуши, кахърно  потрепна със своя мустак.
Къде ли е твоята майка? Дали да те взема все пак?
Такава дилема стоеше, пред котето в нашия двор.
А в кошчето спеше детето на някой незнаен позьор...
СЦЕНАРИЙ
Първа:...     Ти беше с мен! - Един безкраен ден на радости, надежди и въздишки, и кой ли спомен днес уголемен ще нарисува тайните усмивки. Ти беше с мен!!!
Втора:...     Ти беше с мен.  Сега отново вяра ме грабна кат нестихващ водопад. Надеждата се втурна в надпревара да обрисува утрешния свят.
Трета:...     Ти беше с мен! - Неизмерима радост, притихнала в обляната ни свяст. Ти беше с мен, - Една безкрайна младост, задрямала до този час... - И пак поглеждам твоята усмивка... Ти беше с мен!
Четвърта:...     Ти беше с мен! Какво ли е това?- Таз луда надпревара свърши и те поглеждам в своето легло, като че ли