ЗИМЕН СЪН
Заваляха парцали  всред бялата нощ ...
Засвири прощална симфония ...
Повяла надежда заспива всред кош от невиждана, бяла къделя.
И сън от брилянти засияват навред - мисли, радости плахи...
Тиха младост препуска... - и в кроткия сън целува челото с надежда...
Спряли в капчука сияйни слънца пърхат в пролетни листи.
Полет жужаща прегръща деца, в кратките дни- до поискване.
Сняг вред покрива желания, свяст, чувства, мечтания святи.
Блясват лъчи и разтварят в захлас сън на жадувано щастие.