Постинг
11.09.2014 20:04 -
В НАШЕ СЕЛО
Автор: mihala
Категория: Политика
Прочетен: 281 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2014 20:12
Прочетен: 281 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 11.09.2014 20:12
КОЗИ РОГЦА
Искам аз... Искам ааааааз. Провикваше се баба Петковица от последния ред. Но от шума в салона, не можеха да отреагират на нейните думи. Всеки искаше да си каже своето. А Петковица,подскачайки от място, като млада булка, беше навирила, двата си пръста и не се отказваше. Искам аааааааааааааааааааз.Та нали за това е дошла в бившия физкултурен салон, а сега, поради липса на деца,салон за събирания. Вече наближаваха избори и всеки си мислеше, че от него зависи подобряване на дереджето му. Чувството, че е нещо, надделяваше над единствения чиляк с образование. Какво като е учил, мъдруваха съселяните, а пък ние имаме опит. От опит знаем повече от него. А глъчката не преставаше. Колкото и да искаше кмета да въведе ред, шумотевицата не стихваше. Всеки искаше да сподели своето виждане и опит, според как да станем държава като другата, дето си я мечтаем. В тази обстановка стрина Петковица надигаше глас. Ако трябваше да избират по гръмогласност, сигурно тя щеше да заеме първо място.Точно малко се бяха укротили, си мислеше кмета, и сега наново се събудиха духовете. Един това иска, друг друго... По онова време, социализъма де, било така, а сега не е... Та като как да стане пак така. Някои бяха дошли направо от кръчмата и се прозяваха, като да запушат устата на младите. Но уви! Минкиния зет, все още неповреден от селските незгоди и кърския пек, взе думата... С голям зор салона притихна. - Съграждани,- още не беше свикнал да ги нарича съселяни, та значи... попреглътна, защото това, което искаше да каже беше заседнало на гърлото му. Никой, все още, не знаеше, че той ще е техния избраник. Колкото и да се гнусеше от мръсните и раздърпани ватенки, той си налагаше да бъде мил с тези "нищожества" , както ги наричаше в ума си. - Та, драги съселяни, вие знаете много, но това което искам е, да кажа, че нашето село ще стане още по-хубаво от това, което беше
по социалистическо време. В салона замълчаха... Само куцичкия овчар се изкашля. А,... не че искаше да се изкаже, а просто му беше застанало нещо. Селските козички понякога го изненадваха с радостта си, като го бодваха с рогцата, но това беше друго. Фелдшера го бяха натирили, та той трябваше да се лекува сам и до тука... Гърдите все още хъркаха, колкото и ракии да им пускаше. Само клокочеха и го пареха, а файда никаква. Остана му кашлицата и в знак на привързаност, се повдигаха и раменете му. Манол мълчеше, нямаше какво да каже, но на това, че беше призван срещу подпис, трябваше да се подчини. Минка следеше с интерес изказването на зет си, като от време на време, потвърждаваше с кимане на глава. Но когато каза, ще стане по-хубаво от това по социалистическо време, като че ли нагорещени въглени се изсипаха от небето. Всички като попарени зажужаха. Най- силно се чу гласа на кръчмаря,- Аааааааааааааааааааааа, не може да бъде. Та нали сега градим капитализъм. Оратора започна по-бавно да изрежда, като сравняваше минало и бъдеще. - Е, каква стана тая...- братята се бяха поразбудили от дрямката.-Май това дето казвахме едно време, че гоним комунизъм и не му виждаме края, му дойде времето и да го настигнем. Жените зашъткаха... - Тихо бре, че току виж ни завели в участъка да се доизказваме. А Минкиния зет доволен от разискванията и уверен в успеха на изборите, се завъртя и бързо тръгна към къщи. След него подтичваше тъща му...
Искам аз... Искам ааааааз. Провикваше се баба Петковица от последния ред. Но от шума в салона, не можеха да отреагират на нейните думи. Всеки искаше да си каже своето. А Петковица,подскачайки от място, като млада булка, беше навирила, двата си пръста и не се отказваше. Искам аааааааааааааааааааз.Та нали за това е дошла в бившия физкултурен салон, а сега, поради липса на деца,салон за събирания. Вече наближаваха избори и всеки си мислеше, че от него зависи подобряване на дереджето му. Чувството, че е нещо, надделяваше над единствения чиляк с образование. Какво като е учил, мъдруваха съселяните, а пък ние имаме опит. От опит знаем повече от него. А глъчката не преставаше. Колкото и да искаше кмета да въведе ред, шумотевицата не стихваше. Всеки искаше да сподели своето виждане и опит, според как да станем държава като другата, дето си я мечтаем. В тази обстановка стрина Петковица надигаше глас. Ако трябваше да избират по гръмогласност, сигурно тя щеше да заеме първо място.Точно малко се бяха укротили, си мислеше кмета, и сега наново се събудиха духовете. Един това иска, друг друго... По онова време, социализъма де, било така, а сега не е... Та като как да стане пак така. Някои бяха дошли направо от кръчмата и се прозяваха, като да запушат устата на младите. Но уви! Минкиния зет, все още неповреден от селските незгоди и кърския пек, взе думата... С голям зор салона притихна. - Съграждани,- още не беше свикнал да ги нарича съселяни, та значи... попреглътна, защото това, което искаше да каже беше заседнало на гърлото му. Никой, все още, не знаеше, че той ще е техния избраник. Колкото и да се гнусеше от мръсните и раздърпани ватенки, той си налагаше да бъде мил с тези "нищожества" , както ги наричаше в ума си. - Та, драги съселяни, вие знаете много, но това което искам е, да кажа, че нашето село ще стане още по-хубаво от това, което беше
по социалистическо време. В салона замълчаха... Само куцичкия овчар се изкашля. А,... не че искаше да се изкаже, а просто му беше застанало нещо. Селските козички понякога го изненадваха с радостта си, като го бодваха с рогцата, но това беше друго. Фелдшера го бяха натирили, та той трябваше да се лекува сам и до тука... Гърдите все още хъркаха, колкото и ракии да им пускаше. Само клокочеха и го пареха, а файда никаква. Остана му кашлицата и в знак на привързаност, се повдигаха и раменете му. Манол мълчеше, нямаше какво да каже, но на това, че беше призван срещу подпис, трябваше да се подчини. Минка следеше с интерес изказването на зет си, като от време на време, потвърждаваше с кимане на глава. Но когато каза, ще стане по-хубаво от това по социалистическо време, като че ли нагорещени въглени се изсипаха от небето. Всички като попарени зажужаха. Най- силно се чу гласа на кръчмаря,- Аааааааааааааааааааааа, не може да бъде. Та нали сега градим капитализъм. Оратора започна по-бавно да изрежда, като сравняваше минало и бъдеще. - Е, каква стана тая...- братята се бяха поразбудили от дрямката.-Май това дето казвахме едно време, че гоним комунизъм и не му виждаме края, му дойде времето и да го настигнем. Жените зашъткаха... - Тихо бре, че току виж ни завели в участъка да се доизказваме. А Минкиния зет доволен от разискванията и уверен в успеха на изборите, се завъртя и бързо тръгна към къщи. След него подтичваше тъща му...
Златото лети, все по-високо. Време е Мон...
Рожби на идиотизма
Американски военен експерт: Целият свят ...
Рожби на идиотизма
Американски военен експерт: Целият свят ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол
