Постинг
10.06.2010 12:25 -
случайни срещи
Автор: mihala
Категория: Други
Прочетен: 454 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.06.2010 12:26
Прочетен: 454 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 10.06.2010 12:26
българина е изобретателен
Днешния ден ми беше ден за разходка. Един от обектите,както в повечето случаи, беше пазара. Независимо, че не е близо до дома ми, много харесвам този пазар, защото разположението му позволява да се разхождам на воля- четири пъти на отиване и четири пъти на връщане. И като имате предвид и това, че трябваше да разглеждам сергиите и от двете страни на платното, удоволствието ми ставаше пълно. Минало е времето, когато се задоволявах с театри, а сега явно политиката за пенсионера е да не вижда по-далече от носа си, но казват, че българина е изобретателен , та и аз вървя, и си разглеждам, защото торбичката ми беше празна. А продавачките едни такива учтиви, та ти се приисква да си купиш по нещо от всяка, но пустото, не съм доживяла до представителна пенсия. Понякога, театрото из такива оживени места, разведрява. Разхождам се ,като из ларго, и се замислям над отрупаните, със стоки, сергии- коя ли е българска, коя ли е чуждоземна, скъпа, евтина... Е, евтините не ги виждах... И така унесена, изведнаж нещо силно ме блъсна по лявата гърда. В първия момент помислих, че получавам инфаркт, но какво беше учудването ми, когато можах да се задържа на крака и да погледна натам откъдето дойде удара. Добре, че Бог е дал очи на човек. Там стоеше един, мога да кажа, красив господин. Той ми се усмихна и докато аз се прекръствах, защото уплахата не беше малка, каза:- Той ви се радва. До него стоеше грамаден, красив, като стопанина си, пес и вместо да се развикам, че какво ли можеше да се случи с мен, видях на муцуната на кучето огромен наморник. Ето, че нямаше за какво да го наругая, а кучето се беше сгушило до стопанина си, като малко съгрешило дете. Окопитих се и продължих, но в мен се развихри едно радостно чувство, като че бях ходила на театър в сатирата. Ами ако вместо мен беше някоя силиконка? Как ли щеше да се разхвърчи импланта? Ето, че и от тук спестих за картофи. Да, мога да потвърдя,- българина е изобретателен... Добре, че кучетата знаят на какво да се радват.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол