Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2013 16:32 - случайни срещи
Автор: mihala Категория: Други   
Прочетен: 849 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

Умората надделяваше. Тя приседна, за да си поеме дъх и затърси в чантата. Какво ли търсеше? Да, всичко беше един лош сън. Това, че след излизане от болницата беше друг човек, не можеше да оправдае действията й. Времето беше отнело голяма част от живинката, която я държеше. Тя не съзнаваше и не й се вярваше, че възрастта има своя граница и идва ден, в който трябва да я прекрачиш, а тогава... без помощта на лекаря, не можеш да продължиш. Искаше й се да е същото жизнено същество, което беше, но дните... Ах, тези дни бяха оказали своето въздействие. Колкото и да не искаше трябваше да почине. Слънчевите отблясъци я заслепяваха. Първият сняг представляваше препятствие за изнемощелите й крака. Звучеше тъжно, но вярата, че все още може, я крепеше. А сега умората си казваше своето и отнемаше голяма част от спомените, от щастливите мигове. Тя вече чувстваше липсата на близките. Издрънчалите на пътя коли я пробудиха и дооформиха мислите й. Какво ли се беше 
случило?... Едната от тях, до неузнаваемост сплескана, препречваше пътя... А хората?... Всеки забързан за някъде като че ли не забелязваха... Въпреки силния трясък, тишина и апатия. 
Напрежението от станалата катастрофа висеше във въздуха. 
Приседнала на струпаните камъни и тя не помръдваше. Минаваща 
по отстрещния тротоар, възрастна дама, я съгледа.
- Хей, Вие!... - викна й.
Вика й стресна седящата.
Тя се обърна.
- Как сте?
- Добре съм. Малко да почина и ще продължа...
Това поуспокои минаващата, на видима възраст около 70 години и с двете си дружки продължи пътя си.
Седящата въздъхна... Миг за спомени или за молитва?!?...
Някаква сянка се приближи. Пазарската й чанта зееше
съблазнително, а хлябът стърчеше необезпокояван. Това не беше 
убягнало от зоркия поглед на минаващия. В този момент той се 
засили да го сграбчи... 
Последни проблясъци й възвърнаха силите и тя, със спасената чанта, продължи към дома. 


Тагове:   случки,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hristo27 - Силата на човешкия характер!
17.04.2013 20:44
Силата на човешкия характер!
цитирай
2. mihala - Силата на човешкия характер! ...
17.04.2013 23:02
hristo27 написа:
Силата на човешкия характер!

Добрите постъпки и мисли оформят характера.Благодаря ти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mihala
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1230691
Постинги: 1604
Коментари: 1292
Гласове: 8964
Спечели и ти от своя блог!
Архив