Постинг
07.11.2019 12:28 -
последен час
ПОСЛЕДЕН ЧАС
Той лежеше и само някакво отминаващо величие се носеше около него.Докато беше жив ,всички се страхуваха, а сега къде беше отишъл този страх? Хората мълком го наобикаляха, а миналото величие лежеше пред очите им. Искаше им се да се радват, но не беше прието, Над лежащото тяло даже не можеше да се изкашляш от безмълвието, което заемаше околното пространство На някои не им се вярваше,че го виждат в това състояние, но беше реалност. Липсваше величавата осанка,нямаше ги движенията, всяващи страх у подчинените, а само един завит с балдахин ковчег. Разликата може би беше само в балдахина и направените плисета покрая, а той си лежеше.Дали подозираше,че те му се смееха. Да, те се радваха, защото бяха освободени от неистовия страх, който ги сковаваше при вида му. Сега него го нямаше и страхът си беше отишъл с него.Беше си го взел, защото само той беше достоен да го притежава. Пресно откъснатите хризантеми напомняха за едно избуяло величие в мрачно време на объркана свобода. Време, в което да се мислиш за велик, предвещаваше облаги ,мощ и власт. А малката мисъл за последния час беше нежелателна. Но тя ненадейно идваше. Отнесените спомени , витаещи над присъствуващите , отнемаха част от пространството, необезпокоявани от чувството за безнаказаност.То се беше устремило към неизмерими вселени, за които също не беше достойно. Трудното тепърва предстоеше. Желанието да бъде велик не беше напуснало лежащия и мисълта да всява страх се беше вкопчила в едно самозабравило се тяло.
7.11.2019 г.
Той лежеше и само някакво отминаващо величие се носеше около него.Докато беше жив ,всички се страхуваха, а сега къде беше отишъл този страх? Хората мълком го наобикаляха, а миналото величие лежеше пред очите им. Искаше им се да се радват, но не беше прието, Над лежащото тяло даже не можеше да се изкашляш от безмълвието, което заемаше околното пространство На някои не им се вярваше,че го виждат в това състояние, но беше реалност. Липсваше величавата осанка,нямаше ги движенията, всяващи страх у подчинените, а само един завит с балдахин ковчег. Разликата може би беше само в балдахина и направените плисета покрая, а той си лежеше.Дали подозираше,че те му се смееха. Да, те се радваха, защото бяха освободени от неистовия страх, който ги сковаваше при вида му. Сега него го нямаше и страхът си беше отишъл с него.Беше си го взел, защото само той беше достоен да го притежава. Пресно откъснатите хризантеми напомняха за едно избуяло величие в мрачно време на объркана свобода. Време, в което да се мислиш за велик, предвещаваше облаги ,мощ и власт. А малката мисъл за последния час беше нежелателна. Но тя ненадейно идваше. Отнесените спомени , витаещи над присъствуващите , отнемаха част от пространството, необезпокоявани от чувството за безнаказаност.То се беше устремило към неизмерими вселени, за които също не беше достойно. Трудното тепърва предстоеше. Желанието да бъде велик не беше напуснало лежащия и мисълта да всява страх се беше вкопчила в едно самозабравило се тяло.
7.11.2019 г.
Да се върнем на Переслегин, че го забрав...
Мистериите на тракийската цивилизация – ...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Мистериите на тракийската цивилизация – ...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Под влияние на 135 серия на Великолепния век. Благодаря,че коментира. Не знам кого имаш предвид, но такова чувство може да завладее и най-обикновен човек.Манията за величие е много заразителна, а последствията са отчайващи. Нямам предвид конкретно някой, а в този век са мнозина,за жалост.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 9199
Блогрол