СВАТБАРИ
басня

Вървял си мечо из полето
и гледа, че насреща
задъхано квичи прасето,
заекващо нарежда:
-О,мечо, брат да си, кажи ми
защо след мене тичат?
Дали не искат да ме женят
за хубавото Киче?
А мечо, като стар в делата,
на прасчо изсумтява:
- Какво момиче ?Тука правят,
май, празнична гълчава.
И прасчо дим та да го няма...
И мечо е след него...
Тя, тази сватба не е само
за прасчо и за мечо.
Настръхнаха в гората всички,
политнаха и птички,
че може всеки да послужи
за дарове отлични.

Така гълчавата не стихва,
разраства се, вилнее...
Виж, може и до нас да стигне...
Сватбарите немеят...
Къде ли отидоха всички-
животни, ярки птички?

Така е щом тъпани бият...
Гората е за всички...
@

ЛЮБОВНА БАЛАДА

Край изворче в гората бистро
преплитат клони бор до бор.
Потрепват бледолики листи,
проблясващи, сред звезден хор.
Хруптят застинали лавини.
Вилнее вятър-ледно сит...
Тук любовта е приютила,
в прегръдката си, сладък мит.
Лудуват звънчеви светулки.
Изгрява утринна заря
и радостта от свята клетва
обема влюбени сърца.
Но ето ден. Земята черна
изпраща им коварна дан.
Сребриста длан ги среща бледна-
от любовта да вземе цяр.
Коварницата- зла прокоба,
достигнала е до върха
и двамата любящи, в злоба
калесала е със смъртта.
И в плетеница от корали,
затъват в ледната река.

Те бяха двама, а звездите
оставиха на любовта.

@

   

Много хубав стих си написала, Михала. Имам предвид "Любовна балада".

И животинките знаят нашето сватбарско хоро.